Над всичко

Когато човекът е минал през мъка безбрежна -
пред бурна любов предпочита простата нежност.

Когато се сринат представи, блестящи измами,
над всичко остават думите искрени само.

И когато той шепнеше думата "сбогом" -
пак го чакаше някой и му вярваше много.

Криста Бендова
превод: Станка Пенчева
картина: Lee Bogle

Мъжките погледи са жестоки.
Нахално-безсрамни. Нямат граници, не спазват правила.
И като монахиня да се облечеш... все тая. Разсъбличат те.
И все пак си мисля, че само у нас може да се чуе подвикване, подсвиркване... типично по Ганьовски, освен погледите на дръзки мъже.
Никъде другаде не съм чувала това. Само погледи... ах, погледи...

Из "Аз съм..."

Аз съм пленителна, когато обожавам!
И мога да сваля с ръка и небесата,
ако с душата си душа на друг улавям...
Не са по-ласкави на пухът мек перцата.

Алфонсина Сторни
превод: Петър Велчев
картина: Lee Bogle

Да беше яспис, камък скъп,
бих на ръката си те сложила,
но в този свят суетен
ти просто си човек -
да те удържат безсилни са ръцете ми.

Японска поетеса
превод: Силвия Попова

Обясни ми любов

Шапката ти леко се вдига, поздравява, трепка на вятъра,
непокритата ти глава се нрави на облаците,
сърцето ти бърза за другаде,
устата ти учи нови езици,
навсякъде никне треперушка в полето,
литнали цветове ослепяват очите и вдигаш лице,
смееш се, плачеш и сама се погубваш,
какво още искаш да ти се случи –

Обясни ми любов!

Празнично възхитен се премята паунът,
гълъбът важно пери яката си,
препълнен с гугукане, въздухът се разтваря,
съска гъсокът, всички опитват
от дивия мед, даже и в парка спокоен
всяка леха се обгражда със златен прашец.

Риба поруменява, изпреварва пасажа
и през пещери се провира към коралово ложе.
Скорпионът под сребърна пясъчна музика плахо танцува.
Бръмбарът отдалече усеща най-прекрасната бръмбарка:
да имах сетивото му, аз също тъй щях да усетя
как крилцата и светкат под бронята
и щях да се втурна към ягодите в далечината!

Обясни ми любов!

С глас говори водата,
вълната улавя вълна за ръка,
сред лозето гроздът набъбва, разпуква се, пада.
Охлювът така доверчиво излиза от своята къща!

Само камъкът може друг камък да трогне!

Обясни ми любов, туй което не си обяснявам сама:
През краткото, страшното време дали
да общувам единствено с мислите - аз,
любов не познала и не дала любов?
Трябва ли да мисли човек? Така не липсва ли някому?

Ти казваш: друг дух се осланя на него...
Нищо не ми обяснявай. През очите ми саламандърът
през всякакъв огън минава.
Не го преследва никаква буря
и никаква болка той не изпитва.

Ингеборг Бахман
Превод:Федя Филкова

Из "Белия ръкопис"

Отляла бих за тебе вино
хляб бих натрошила
за да се върнеш
думи бих ти накършила
съня ти бих отклонила
и кръв бих ти наточила
и сипала пшеничено зърно
и черна леща
и кръг бих начертала на земята
и билки бих запалила на жертвеник
и с дим дъха ти бих наситила
и нощем в огледалото бих бдяла
и твойто име бих крещяла
в бездънен кладенец
за да се превърнеш в себе си
и да се върнеш
за минута
Ана Каменска
превод: Дора Габе
картина: Acrista

Рано вчера сутринта, излизайки от дома си (в Пловдив) се сблъсках с една съседка, която живее през две къщи до нашата. Поздравих я учтиво, тя отвърна и ме заговори...

Безкрайно любопитна дама. Погледна ме тайнствено и тихичко ми каза: "Абе, Сари, кво става с Калоян, бе... Нали сте съученици, та може нещичко да знаеш. Преди една седмица му беше сватбата, а от три-четири дена колата му стои все пред къщата на родителите му и ни булка се мярка, а той вечер се прибира тук, сутрин рано излиза... Кво става?". 

Онемях. С родителите на Калоян живеем на една улица, а него, откакто се премести и заживя в свое жилище с месеци не се засичаме.  Рядко се "заговарям" със съседи, въпреки, че всички поздравявам, но в случая почти съжалих,че се спрях.

Няма значение как протече разговорът ни. Сигурно се досещате какъв беше отговорът ми.

Странно е, но си мисля, дали ако някой знае, че съм сгодена, не се питат - къде е годеникът, защо пък съм си у дома, какъв е този "тайнствен годеж без хора".... О, а колко още любопитни неща има... той от Варна, аз ту в Пловдив, ту в Пазарджик, хм... Хич не ми е "чиста работата", да знаете, хахах...

Хем ми е смешно, хем адски противно и тъпо.

Не знам, докога българинът ще наднича в "чужди чаршафи", ще рови в отпадъка, който изхвърляш дори ( а буквално в Пазарджик имам такъв съсед, който рови в боклука и все нещо прибира в мазето си), ще се пита как комшията си е купил втората кола, от кого е детето на съседката на третия етаж, а в световен план - лелее какъв срам - люксембургският министър-председател се бил "оженил" или "омъжил" и това са МНОГО важни теми.

Питам се, тези хора имат ли личен живот? Имат ли свои грижи и цели, проблеми за решаване, или това точно - "ровенето", "надничането", "слухтенето" , нездравото любопитство са техният начин на живот?

Вгледах се в ококорените очи, натежали от тежък опушен грим. Погледнах я въпросително, и тя отговори:

– Харесвам Белини. Всичко негово. Много е реалистичен.

Как ме напуши смях. Едва се сдържах. Говорехме си за големите италиански художници, за бароковия Рим и най-големият Бернини, който поставя началото и допринася за разпространението в цяла Европа на този стил, подобно готическия.

Усещах пронизващия поглед на Андрей, който ми казваше "Постави я на място!", а аз се колебаех, струваше ми се излишно да меря сили с "всезнайковката". Освен това нали съм домакиня, трябваше да се отнасям по-снизходително-дружелюбно към враждебната гостенка.

Кой знае... защо, още с влизането им във вилата, усетих поглед "отвисоко", изучаващ ме, ироничен. Засрамих се от вида си - намъкнала бях една стара памучна рокля, клин и хммм... шарени чорапки. Студено ми беше - не мислех за стил. Бях домакиня в собствената си вила на приятелите ми, приготвях ястия и цял ден се мотаех в кухнята, докато те си говореха сладко-сладко над чашки кафе и ароматен горски чай. С вдигната високо коса, без грим, и така раздърпана посрещнах приятеля на Андрей - Валери и неговата нова Ана. 

– Говорим за различни неща. И все пак, за кой от всички Белини говориш?- я питам.

– Ми, как за кой? - поглежда ме втрещена Ана, и продължава  – Че, колко Белини-та има?

"Ха, сега да те видя, миличка... Къде е Google?" – мисля си и се смея вътрешно, ама какъв смях...

– Трима са. Та, ти кой Белини харесваш?

Мълчанието се проточи, гледаше Валери, а той - мен. 

– Заяждаш ли се с мен, мила?

Тонът на Ана беше приповдигнат, необяснимо надменен.

– Не! – отговорих.  Просто държа на мнението ти и ми е безкрайно любопитно, с какво те е впечатлил ТВОЯТ Белини. Ние обсъждахме с Любо и Андрей - Бернини, а ти спомена венецианската фамилия Белини и изказа общо мнение. Та, очаквам да ми споделиш.

– Миии, не знам точно. Понякога ги бъркам.

Андрей се изкикоти, а Валери смутен наведе глава.

– Добре, мила. "Избери" си един от тримата - Якопо, Джентиле, Джовани.

– Точно сега не се сещам, за кво ме разпитваш? – отново с нахалния си поглед ме прониза.

Станах и отидох в кухнята. Извадих чиниите и останалите прибори и поднесох вечерята. 

Всеки ден се будя с усмивка и така посрещам утрото.
После денят ми минава различно - от цветно до сиво, понякога скучно, понякога интересно и впечатляващо, запомнящо.

Заобиколена съм от истински и стойностни хора, които правят дните ми смислени. Срещите с тях са истинско удоволствие за ума ми, защото ме карат да мисля, да се отърсвам от рутинни неща. А когато откриеш в някого от тях НЕЩОТО, което винаги си е стояло там - пред очите ти, приковавало е вниманието, но за частица от секундата си го отхвърлял, сякаш не вярвайки, че съществува, и то остава скрито някъде дълбоко в душата ти до следващото (кой знае кога) "изплуване".

Но, усещането, че нещо ново ми се случва, непознато и неизпитано до този момент, по няколко пъти на ден разсейва подредените ми мисли.
Не съм свикнала да мисля в хаос.
Allegrialis

Photo: VK.com
Asian stars* Сочетания

Ако искаш да покажеш на някого, че го харесваш ...
Даа, просто харесваш - нищо повече.
Има хиляди начини да го направиш, без непременно да изглеждаш глупак.
Някои хора имат странно въображение и съзнателно или не  бъркат обикновеното (е не винаги е обикновено... просто си впечатлен и го изразяваш) внимание с нещо по-различно от него... Това е техен проблем. Не мой.

Не излизам с никого, защото е трудно... имам много възможности, но осъзнавам, че хората са много повърхностни. Любовта е толкова ирационална и изобщо не е толкова лесно да започнеш всичко отначало, след като си дал всичко преди това.
Ерос Рамацоти

Не съм съвсем сигурна, дали това са думи изречени от Ерос. Както не съм сигурна за всички онези цитати, които толкова много се харесват на всички и са "приписвани" на Ал Пачино или на Киану Рийвс...
Спомняте си едни от красивите думи, които последно се цитираха от Киану в Туитър. Е, оказа се, че не са негови - самият той опроверга това.
Всичко това няма значение. Дали думите са на някого, или негов герой и всъщност неправилно посочен автор, важното е, че се харесват от повечето хора и се споделят, обсъждат, коментират.

Ако искреността е разочароваща, претенциозно е да искаш собствена проекция над другите според собствените ти представи.