звучат ми като роса по
опадали листа.
Затова,
не казвай,
че очите ми са теменуги,
че косите ми - пшенично златни,
че ръцете ми са нежни и добри.
Не казвай,
че за теб съм фея
от любимата ти детска приказка.
Не казвай,
че когато си със мен
светът е призрачно различен,
че луната ти шепти
разляла синя светлина
със моя дъх малинов,
и звездите тогава
свенливо се скриват.
Не казвай,
че ти е вълшебно - влюбено
със мен.
Не, не казвай,
че съм неземна и магична.
Казвала съм ти -
дива съм, но земна
и не тичам по утъпкани пътеки,
където всеки е преминал.
Обичам думите красиви,
но вярвам,
че звездите угасват напълно
и ми е тъжно,
когато те няма.
Allegrialis
Photo: Beautiful girl
Няма коментари:
Публикуване на коментар