избрах да се радвам на живота.
Да се усмихвам, да плача понякога, да рисувам, да се смея с глас и да се радвам на красотата около мен.
Защото,
аз избрах да не живея в самота.
Открих, че той, който винаги през целия ми живот до сега е бил до мен - от най-ранните детски години, когато играехме заедно до зрелостта ми, когато се питах какво съм харесвала в него - до момента, в който вече не можех да си представя, че няма да е част от моя свят и обкръжение, когато от липсата му усещах болка, когато се задавях от смях на шегите му...
Защото,
аз реших, че той ще е баща на детето ми.
С невероятния си хъс, настроение, респект, мъжество, интелигентност, търпение и такт, той спечели не само мен, а и новия живот.
Защото...
това е моята любов!
Allegrialis
Photo: Tumblr
Няма коментари:
Публикуване на коментар