Аз: Книгите си.
Той: Но... те са хиляди!
Аз: Нищо... може и само любимите.
Той: Но... те са стотици!
Аз: Дааа и ще ги препрочитам!
Той: А мен?
Аз: Теб?
Той: Аз къде се вписвам?
Аз: Въпросът ти беше "какво", а не "кого"..
Студено ми е. От няколко дни. Уж, все съм на топло, облечена съм добре, а студът сякаш ме пронизва.
Мечтая си за истинска зима - със сняг на парцали, огромни снежни човеци,.. снежни усмивки.
Той: Къде искаш да отидем довечера?
Аз: Париж.
Той: Тръгваме.
Аз: Фукльо!
Той: Неее! Реалист.
И камината не топли. Свещите не греят с онзи ярък пламък, а сякаш са замръзнали. Чаят ми горчи, а никога не съм го пиела със захар. Лимонът има странен вкус.
Искам да ми донесат малинов чай - като вчерашния. Хммм. "Че, ние никога не сме имали такъв чай!" На друга планета ли съм била? Или... в най-добрия случай - на друго място?
Не мога да усетя зимата. Студът няма нищо общо...
Allegrialis
Photo: Pinterest
