---------------------------------------
Гледаше срещу себе си жената, която бавно отпиваше от кафето и мълчеше, очаквайки я да сподели истинската причина за желанието ѝ да се видят.
Косите ѝ около слепоочията вече се белееха, а очите... очите бяха извори на мъка и болка. Със сигурност ѝ беше трудно да започне, или поне изпитваше някакво неудобство.
Не искаше да я улеснява с въпроси, просто чакаше.
Познаваше я от много години. Беше от онези лекари, за чиято всеотдайност, доброта и себераздаване се говори и "лоша дума" не беше чувала. Имаше три деца - две момчета и едно момиче. Едното беше загубила - точно преди година единият син беше починал при много странни обстоятелства. За неговата смърт се говореше с недомлъвки, а имаше и хора, които "на ухо" разказваха какви ли не фантасмагорични истории.
В семейството ѝ за това не се говореше, въпреки, че тя беше колежка на дядо ѝ. Не бяха хора, които да ровят и нищят хорските съдби и нещастия. Не завиждаха, съчувстваха, но не се интересуваха за подробностите.
Чудеше се, какво я е довело при нея. Познаваха се, но жената беше на възрастта на майка ѝ, не бяха близки, нито си споделяха.
– Сигурно се чудиш защо толкова настоявах да се видим, мила? Не ми е лесно да започна, но искам да те попитам, ако имаш възможност да направиш нещо за мен, би ли ми помогнала? – сякаш на един дъх изрече думите и отправи отчаян поглед към нея.
Лера не ѝ отговори веднага.
Продължаваше да се пита с какво би могла да помогне на жената срещу себе си. Едва ли я търсеше за намиране на работа на някой близък.
Не искаше да гадае.
– Ако мога, ще го направя. – без колебание отговори.
И жената започна своя разказ.
Allegrialis
~ 5~
Photo: Polina Deliradeva
