четвъртък, 28 септември 2017 г.

Не ме намразвай,
затова,
че си тръгнах.
Не живей
с омраза
във душата си -
ще съсипе
дните ти.
Не ме намразвай,
че си тръгнах.
С времето
ще разбереш,
че когато
някой си тръгва
причината
е в двамата.
Не ме намразвай.
Омразата
ще те
направи
друг.
Allegrialis




сряда, 27 септември 2017 г.

Когато щастието ти е толкова близо, "подръка", а не сграбчваш момента, и после... после се питаш: "Какво, ако?" или "Защо".
Все закъснели въпроси, без смисъл и напълно излишни, но пък така сме устроени хората, че не  винаги успяваме да уловим най-доброто в момента за нас.
Щастието е в малките неща, нали?
 И всички често си го повтаряме. Но всички, колкото и да си приличаме, се различаваме, защото всеки е надарен и възпитан в различна ценностна система.
 За едни щастието е да трупат пари, за други - да имат огромна библиотека.
Различни сме, но си и приличаме.
И всички искаме да сме щастливи!
Allegrialis

Photo: S.Vladimirova


петък, 22 септември 2017 г.

Нощта ще е тиха,
само с щурчова песен
огласяна,
и лека,
защото
в нея съм скрила
дните си -
чакащи,
забързани,
търсещи,
щастливи
и тъжни,
с много вяра,
добро
и надежда,
с много обич
за утре.
Нощта ще е тиха
и лека.
Allegrialis
Photo: Pinterest


четвъртък, 21 септември 2017 г.

В мигът
е тайнството
и красотата.
После...
всичко
ни се струпва
изведнъж,
и
продължаваме
да търсим
щастие.
Allegrialis

сряда, 20 септември 2017 г.

Не искам
да носиш
със себе си
утрото.
Събуждай се
с мен.
Прегръщай ме
нежно,
обичай ме.
Закичвам
косите си
с есенно
цвете.
Allegrialis

Песента
на гълъбите
ме събужда сутрин
и е лек денят ми
след кафето с мляко
и любовта ти
омайна
скрита
в стръкче
роза.
Allegrialis

понеделник, 18 септември 2017 г.


Дъждът ми
се губи,
а вятърът
сменя
посоката.
Градът
опустява
в неделите.
На лятото
не му се тръгва,
а мирисът
на печени чушки
става
все
 по-натрапчив...
И събирам
си кестени.
С теб съм
и
всичко
друго
губи
смисъл.
Allegrialis





петък, 15 септември 2017 г.

По стъпките ти
ще тръгна,
за да сме заедно
в едно ново
начало,
а после
в една мъглива
вечер
сама
ще тръгна
по своя път
избран -
за да се срещнем
в края му.
Allegrialis


неделя, 10 септември 2017 г.

Доброто

Тъжно ми е...
когато
изгубвам се
в дните си
да търся
ДОБРОТО,
а то
ме намира
случайно
скрито
зад
някой
ъгъл...
и тръгваме
заедно
към върха
на
надеждата.
Allegrialis
Photo: JAPAN images
Pinterest

Да те обичам...


Когато...
догонвам те.
С глухарчета
се състезавам
по пътя
към теб.
Всеки път се питам
колко ли обич
ми трябва
за да стигна
по пътя ти
твоята обич?
Когато
догонвам
те...
Allegrialis

Photo: Pinterest


Друг път
ще говорим за нея,
любов.
Не искам
да питам,
защото не искам
да знам,
как
заменя се
обич
за обич...
Не знам
дали
е... другата.
Не искам
да питам
за нея,
защото
тя е далечно-неважна
за мен.
Друг път
ще говорим за нея.
Друг път, ли?
Всъщност...
едва ли ще има.
Защото
очите ми
са в твоите очи.
Allegrialis
Photo: Kristin Peake Interiors -
 Pinterest

Не се питам
докъде и
колко далеч
ще стигне
човекът,
когото обичам,
доказвайки ми
ежедневно
какво съм
за него.
Allegrialis
Photo: Boho Chic- Pinterest

събота, 9 септември 2017 г.

Не се впечатлявам от хора, загубени в чуждите думи.
Не се впечатлявам от такива, загубени в чуждите фотографирани моменти, текстове всякакви - мисли, цитати, публикации.
Защото,
копирането и публикуването на текстове и снимки без посочен автор се нарича кражба.
Защото освен нарушените морално-етични норми и въпрос на възпитание и култура, е престъпление по Закона за авторското право.

Не се впечатлявам от празни или бедни души, които използвайки грубо, арогантно-нагло чуждите думи, фотографии и лични снимки се опитват да изглеждат оригинали.
Не се впечатлявам от груби копия.
Защото не ми пука за хора, които се опитват да манипулират другите, освен себе си, разбира се.
Жалки и дребни душици, не, не се чувствам зле.
Че... някой си дребен човечец е откраднал думите ми...
Обратното - щях да се чувствам отвратително на тяхно място.

Не се впечатлявам от крадци на думи, дишащи, дебнещи в профилите ми в социалната мрежа, в блога ми...
Защото... думите не им принадлежат!
И... когато някой случайно попаднал в обкръжението ми не се чувства комфортно, по някакъв начин съм притиснала егото му, най-настоятелно го моля да си тръгне.
Защото,
това не е като да вместиш свои думички измежду думите от мисли и цитати на Коелю, които да представиш за свои дълбокомислени, или да оригиналничиш, като се правиш вещ по творчеството на някой голям художник, след бегъл поглед в Гугъл.
Не. Няма как да знаеш, че дори да не харесвам Коелю, съм чела всичките му книги и точно затова не го приемам насериозно. Обратното би  било смешно и комично за моя сметка.
И няма как да знаеш, че другото е част от образованието, което имам, от възпитанието и културата, които съм получила от семейството ми.

А на живо нещата изглеждат различно, нали?
Няма Гугъл... няма откъде да откраднете нещичко, та да се почувствате над другия.
Освен простите житейски правила и норми има и закони.
Не, няма да ставам дребнава заради откраднат цитат от блога ми, нито бях такава заради откраднатите лични снимки и използвани без съгласието ми за реклами, но ако не искате да се
срещаме в съда, знаете, че има и извън съдебни споразумения.

И не! Не става въпрос за едно изречение, една мисъл, една снимка, нито в крайна сметка като резултат от всичко - за пари... Става въпрос за морал, принципи, честност, доверие и смисленост в общуването.
Не се впечатлявам от хора, загубили себе си.
И ако не Ви харесва ник-нейма ми - Allegrialis, когато решите да "вземете" мои публикации от блога, или социалната мрежа -  напишете Сара Владимирова.
Защото... Мария съм.
По рождение.

Сара Владимирова
09.09.2017г.

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Сигурно отстрани погледнато изглеждам студен човек. За тези хора, които първоначално се запознават с мен и се гледаме "очи в очи". За мен това е без значение, защото съм си изградила поведение, един напълно съзнателен избор с правила и рядко преминавам границата. Граница, която аз си поставям. И ми харесва. Защото, често под внимателното, добронамерено поведение се крие образ, който по нищо не се вмества в представите ми за характер, когото мога да допусна до себе си. Замаскирано лицемерие, фалш.
 Сигурно е, че затова и приятелите ми са малко. Но, толкова истински и верни, толкова изпитани с времето, че чак не ми вярва, че съм надарена от съдбата да съм близка с толкова добри хора. Голям късмет.
 Благодарна съм им за приятелството и добротата, за обичта и любовта, с които ме даряват! Много съм щастлива!
Allegrialis