Не разбирам хората, които се стремят на всяка цена да се харесват на всички.
Това освен, че е невъзможно, не е нормално. Всеки човек е различен - не откривам топлата вода. Защо, просто не приемем, че вкусовете, претенциите за красиво са нещо съвсем индивидуално.
 Има нещо нередно, когато си харесван от голям кръг от хора... или просто, си заровил главата в пясъка и не усещаш различното от твоето мнение?
Защо толкова е дразнещо критичното мнение? Защо всички искат непременно да бъдат одобрявани, да бъде харесван стилът им, начинът на общуване?... Е, всички не можем да сме харесвани.
Харесва ми да предизвиквам неодобрение - по повод мое критично мнение относно липсата на елементарна култура, грамотност.
 Обичам да провокирам.
 Не приемам  комплименти, особено от хора, които не ме познават добре. Не приемам хвалби.
 Обожавам хора, които смеят да ми кажат : "Не си права!", "Не харесвам у теб...... " - искрена съм!  Колко са хората, които го правят? Един... двама.  

Какво е любовта?
Не знам.
 Наистина.
 Има толкова много определения за любовта...
 А аз... не мога да дам такова. Мога да кажа, какво е за мен приятелството - онова, истинското. Голямото, човешко, реално приятелство, изпълнено с взаимно доверие и обич. Невероятни чувства, щастливи моменти, малки мигове на тъга, понякога и сълзи, разочарование,  но изпълващи истински душата. И когато, той, най-добрият ти приятел е далеч от теб, там - през девет планини в десета, там - някъде, на друг континент, на повърхността изплуват спомените, тъгата и надеждата, че някой ден отново ще бъдете заедно. Припомняш си всичко - и добро и не дотам... Но, винаги с усмивка, с онези щастливи пламъчета в очите, които издайнически се появяват всеки път, когато чуеш звън на телефон или просто си спомниш за него.
Приятелството е велико човешко преживяване! Не признава граници, раздели, езици...
Много ми липсваш, Драконе...
Allegrialis
2012, ноември

Photo: Pinterest

Inspiration & mood

Казват, че животът е непрекъсната борба. Човек не трябва да се примирява, а непрекъснато да се бори.  Това са просто красиви думи. Сигурна съм, че много хора, ще се съгласят с мен, че има неща, с които не можеш да се бориш. Тяхното съществуване не зависи от желанието ти да ги няма. С някои неща  не можеш да се пребориш. С времето се примиряваш и дори живееш с тях. Нека някой да ме опровергае...

Всичко свършва... когато предадеш и те предадат!

Inspiration & mood

Call me. Or torget... The moment is everything.

Отново се връщам към думите си за онази невидима сила.
 Много хора не вярват, че е възможно да се случва. Всичко обясняват със съдбата. Скептични са. Повечето искат да вярват, че тя - невидимата сила, защитницата на онеправданите, онази, раздаваща така желаното правосъдие, или може би - възмездие, или... кой знае, отмъстителката рано или късно поставя нещата на мястото им. Вместо нас. Дали сме засегнати, изоставени, обидени, разочаровани, всички искаме (или - не искаме?) онова нещо, невидимото да бди над нас и след всяко житейско премеждие, през което сме преминали да даде урок на отсрещната страна.

Замисляли ли сте се, колко от нас са пожелавали на другите да си получат заслуженото? Все така го искаме - рано или късно. Лицемерните отричат и казват, че никого не мразят. В същото време, все изричат думи, като тежки клетви - има един отгоре, има една невидима сила, която вижда всичко и когато му дойде времето, всеки си получава заслуженото. Ако си излъгал някого и другият се е почувствал обиден, ако лъжата ти е била непростима, а другият мислещ себе си за благороден - ти праща невидимият или невидимата сила вместо него да си отмъсти?  Буквално. Или наум... в себе си, неизричайки тежки думи на глас, ти отрежда място извън битието... Добър човек ли е? Иска му се да е добър и оценяван в очите на другите. А точно той, като човек, замислял ли се е дали не е изричал лъжи?  Или спотайвайки се лицемерно в собствената си черупка оправдава действията и постъпките си?

 Отвращавам се от хора, които са двулични, неискрени, надменни и подценяват интелигентността на другите. Такива хора, когато биват отблъснати, търсят винаги причините извън себе си. И не само... Във всяка житейска ситуация на неуспех и лично разочарование. Винаги другите са виновни и търсят невидимият си съюзник - невидимата сила, защото са страхливи. Пожелават лошото, призовават отмъстително, задушавайки се в собствената си злоба.

Възможно е, да има такава сила, която отразявайки нашите постъпки, действия спрямо другите да ни връща същото. Нима има някой, който се съмнява в кръговрата на живота? 

Хората казват - каквото пожелаваш на другите хора - да ти се връща стократно.

 А аз, вярвам, че мястото ни във вселената е избрано. То е до нашите мечти. И ако с душите си докосваме доброто и съумяваме да извадим онези невидими човешки частици на най-нежните чувства и желания - умеем да обичаме! Искам доброто да се случва въпреки нас и  въпреки другите!
Allegrialis
Photo: Asian stars/ Сочетания

Настроение

Винаги съм вярвала, че в живота няма нищо случайно. Нещата се случват и рано, или късно всичко си идва на мястото. Не понасям хора, които се оплакват от живота. Той е такъв, какъвто си го направиш. Зависи единствено от твоята воля и желание.

Животът е прекрасен, и ако не успяваме да се насладим на ония прекрасни моменти, които ни се случват, ако не можем да се абстрахираме от лошото, абсурдното, злобата и лицемерието, ако се оставяме на течението да ни носи -  вината е наша. 

Срещите с различни  хора винаги носят и оставят отпечатък в живота ни. Едни от тях остават в него - като приятели, други . познати, с трети - поемаме по различни пътища. 

Не вярвам на хората, които казват, че животът за тях е скапан, че е низ от случайности и зависят от нечия добра воля, че мечтите им не се случват, защото съдбата, видите ли е решила така. Съдбата - това сме ние - мислещи, борещи се с всичко, което застава на пътя ни, включително и "демоните" в нас. И ако някой ми каже, че няма такива, просто ще се изсмея. Защото никой не ти е по-голям враг от самия себе си. 

Вярвам в себе си, искам да вярвам силно и на хората до мен. В моят живот няма място за мрънкащи хора, вайкащи се, за слаби и нерешителни, които виждат причините за неуспехите си само и единствено в другите хора. Понякога вземаме трудни решения... но, в името на собствените ни цели, успехи... а защо не и щастие - това се случва. Бих искала и си пожелавам най-невероятното и невъзможното, почти абсурдното - човекът, към когото в частност адресирам думите си да успее да пребори себе си и натръшка в ъгъла онези черти от характера си, които му пречат да види по-далеч от себе си. Това не е желание да променям другите... Това е пожелание към човек, който има щастието да се похвали и приема за успял , има волята, но желанието е скрито някъде из ония тъмни кътчета на душата му, и не успява да го наложи.

 И все пак - няма нищо трайно, затова единственото и най-важното е да не спираме да искаме от себе си и другите - да даваме добро, да обичаме, да мечтаем и да се борим непрекъснато!