На някои хора им харесва да съдят другите. Правят го лесно. Без да познават добре отсрещния човек. Едни от тях го правят, защото им е скучно и разполагат с време, което не знаят как да оползотворят, а други просто ей така ... за спорта или от злоба.

Ако хората по-често се вглеждаха в себе си, решаваха собствените си проблеми и следваха максимата "Ако не можеш да направиш добро, не прави нищо", биха осмислили собствения си свят. Защото, той - светът на останалите е смисъл и живот! 

Когато срещаш хора, които не искаш да виждаш, просто ги подминавай, или - пренебрегвай.

Казват, че ако умееш да чакаш значи вече познаваш половината от живота.

От самото си раждане ние чакаме нещо.

Очакваме дори идването на смъртта.

Някой си тръгва, а ние очакваме завръщането му.

Днес чакаме да дойде утре.

Падаме и очакваме да станем.

Чакам те...

Човекът, на когото не стига да даря целия свят,
причината да съм жив,
причината да се усмихвам,
наистина ми липсва.

Рисувам образа му с горещите сълзи.
Не мога да го залича от сърцето си.
Колкото и да искам,
колкото и да се надявам, не мога да спра да го жадувам.
Ще захвърля всичко.
Дори сърцето, което още помни.
Теб, когото така болезнено обичам още.

Достатъчно ми е горчиво да поплача сам,
дори и слънцето бих погълнал.
Защото само ти за мен си любовта,
а с липсата й не мога да се примиря.

Ще забравя всичко.
Теб, когото така болезнено обичам още.

"Да погълнеш слънцето."

ПРОШКАТА не е за лицемерни хора!
Тя идва от сърцето и душата.
Иска се и се дава само от и на този, който е истински човек.
Allegrialis
Photo: Pinterest

Толкова много ли щастието ви е в излишък, та непременно искате и го  споделяте с всеки?
Най-щастливите моменти са за тези, с които сме, които ни даряват с тях!

Времето е река, поток от събития и течения, които бавно ни подминават.
Всички ние сме част от него.
Актьори. Наблюдатели. Неми свидетели.
 Всеки един от нас е втъкаван в историята. Всички ние живеем на нейната крайна спирка, на последния аванпост на времето.
Бъдещето е вечност.
Ала миналото ни е общо.
Историята.
Онази, която познаваме.
И онази,  за която никой от нас не подозира.

"Успоредни живописи" от Плутарх

Да изхвърлиш нещо е най-лесно...
И няма значение как е изхвърлено - винаги свършва на боклука!!!