Толкова думи,
думи за вярност,
превърнати в пепел,
че посипват света
на отхвърлени
чувства
и потъпкват
свети места,
като стар грамофон,
повтарят, повтарят...
и потъват във мрак
до поредният
лъч на надежда
за истинска
обич.
Толкова думи,
думи...
за
просто... Любов.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Този свят
ме отблъсква.
Фалш, лицемерие...
В кръга ни
неспирно попадат
такива,
които бездушно,
с омраза,
цинично
живуркат.
И... спасение
има –
раздаваме
маски –
безплатно,
да видим
какви са
отвътре.
Грабят ги,
превръщат се
в... бурени.
После,
 фенер
ми е нужен,
да търся
души
на доброто.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Денят започва
без значение
колко сърдита
нощта е била.

Не искам да вярвам,
че няколко
измъчени и изстрадани думи,
съмнения, тревоги,
могат да станат преграда
за истинско
щастие.
Като малка,
с бижута окичвах се
и си играех...
на щастие.
.
А днес...
Шепа свежи цветя,
понякога
осмислят денят ми.
И няма значение,
колко сърдита
била е
нощта!
Allegrialis

Photo: Pinterest

Днес ще се срещнем на ъгъла -
при старите розови храсти,
в старото кафене.
Днес ще говорим
над чашка кафе
и домашни бисквити
за вчера
и утре,
за нас.
Днес ще се смеем,
ще играем на шах,
ще се прегръщаме
до полунощ.
Днес ще се обичаме
заради вчера.
Днес.
Allegrialis

Photo: Bohem style

Когато избереш да обичаш -
не питаш,
защо е толкова ярка луната,
защо птиците избират сами да умрат,
защо звездите угасват,
защо залезът е тъжен понякога,
а изгрева очакваме с надежда.
Защо копнежът по него
е толкова нежен...
и... не виждаш тъгата в очите
на другите.
Когато избереш да обичаш -
минаваш прегради,
не носиш омраза в душата.
Обичаш и даваш,
без да измерваш
на другите чувствата,
и не питаш...
ЗАЩО?
Allegrialis

Photo: Daniel Chobanov
https://www.facebook.com/pg/DanielChobanovPhotos/photos/?ref=page_internal

Уморих се да препускам
като луда
в сънища.
Моите.
Твоите...
Да те срещам за миг,
да открадна секунди,
и... дори да са цветни,
изпълнени с нежно ухание,
на мен ми е... тъмно
да идвам,
без да ме каниш.
Уморих се от бълбукащи
цветни илюзии.
Уморих се
от толкова сънища.
И чакам до утрото.
До беснотията
на новия ден -
да те срещна, да усетя
твоята нежност.
За друга любов-сънищна
ми е късно...
Allegrialis

Photo: Tumblr

Посветено

Не казвай,
че когато си с мен,
светът е призрачно различен,
че луната ти шепти,
разляла синя светлина,
и звездите тогава
свенливо се скриват.
Не казвай,
че ти е вълшебно-влюбено
с мен.
Не, не казвай,
че съм неземна и магична.
Дива съм,
но земна,
и не тичам
по утъпкани пътеки,
където всеки е преминал.
Обичам думите - красиви,
но вярвам,
че звездите угасват напълно,
когато те няма.
Allegrialis
На А.

Photo: Pinterest.com

Не ме наказвай с мълчание.
Дните минават
и в прах се превръщат.
Самота.
Свобода.
После -
обратно.
Двете понятия
съжителстват мирно.
Близки и чужди.
Нашите срещи
са в спомен заключен.
Не ме наказвай с мълчание.
Allegrialis
ноември 2014г.

Photo: Pinterest/ Kankanya