" Имаш красиви очи" - ми каза.

Не, твоите са красиви! Те са сини, като морето, което обичам.

"Имаш красива усмивка".

Не... твоята усмивка е красива!

Смехът му и топлата нежна прегръдка накараха сърцето ми да излезе от ритъм...

И... преобърна денят ми!

Много любимо стихотворение...

Цигански пътища в края на лятото,
дълго ще водят очите ти.
Слънце и вятър сменят местата си,
и се усмихват на фотолюбители.

Смахнати чайки луди по залеза
някого викат неистово.
Детски лица ала пясъчни замъци
вярват и молят за нещо измислено.

Морските вълци, слънчеви старчета
бавно разказват кого са обичали.
Тайно в очите им, голи се мяркат
родени от пяната руси момичета.

Още хиляди ноти и хиляди думи,
горещите плажове тихо ще скрият
посветени на толкова, просто безумие
този свят е жена,
и морето е нейна стихия.

Този свят е жена
Мартин Карбовски

Тази нощ...

В нощта на старата и новата година, говоря ти за изгреви и залези, за сълзи и усмивки, за щастие и мъка.

Искам да съм очите ти, които ме гледат... и потъвам в тях.

Искам да съм устните ти, които жадно ме изпиват. Искам да съм нежните ти ръце, искам да съм душата ти, която ми върна всичко- усмивката, смеха, радостта, гордостта, върна мен-самата.

Онемявам, загубвам се в палитрата от чувства, които пръскаш, сякаш имаш вълшебен звезден прашец...

Хей, не забравяме ли нещо? Нека я поздравим!

Здравей! Добре дошла нова годино- 2013!

И нека всички вярваме, че светът вече е друг- по -съпричастен, по-усмихнат!

Нека има мир и любов!

Нека всички сме здрави, да е топло в душите ни, да забравим злобата и обикнем доброто!

Не искам да ми купуваш цветя всеки ден.
Не искам да ми показваш, че съм слаба.
Не искам ежедневно да ми доказваш, колко истински мъж си... зная го.
Искам да разбираш моята нужда от теб.
Искам да усещаш моята болка за теб.
Искам в ден, като този, когато изпитвам страдание от загубата на любимият ми баща- да искаш да си с мен.
Искам да ме обичаш...