Не съм магьосница
 да връщам времето назад
заради някого!

Правото на избор за начина ми на живот е МОE!

Доскоро си мислех, че времето може да преформулира поведението на невъзпитания човек. Чрез ситуациите. Житейските. Пълни глупости! В основата си, той си остава винаги същия нагъл и двуличен, невъзпитан индивид.

На тези хора им харесва да навлизат в чуждо пространство, но не понасят, когато някой постъпва по подобен начин с тях.
Много странно, как на милиметри едно нахлуване в личното пространство, без да преувеличавам, може да се окаже близо до своеобразен терор над личността.
О, свободолюбива ме наречете, не - заядлива...
Мога да игнорирам подобно поведение на невъзпитан човек, дали ще е познат или непознат, мога да поискам да се преструвам, че не ме засяга, но не мога да си представя, че е естествено поведение.

Ако сте щастливи в своята душевна къщурка - чудесно. Но, бъдете смирени, защото щастието нали знаете, колко непостоянна времева величина е...
Проблемът е много погрешното мерене. Хората обичат да си мерят това-онова и често пъти го правят погрешно. От завист и лицемерие.
Под формата на загриженост, злобното и невротично човече, което не е наясно със собственото си съществуване си позволява отвреме-навреме да наднича в чужди чаршафи и грижовно да пита : "Кога, казваш, ще е сватбата ти?"...
Колкото повече вниманието на тези хора е концентрирано в глупаво-безсмислено и парадоксално губене на време, толкова и все по-често ще им се случва онази липса на стойностни щастливи мигове. Лични.
Финият механизъм на толерантност и добронамереност, който ритмично  тиктака в нас, заслужава ли да бъде изваждан от ритъм, ей така?
Или... това е начинът им за постигане на душевно равновесие?
 Простете ми. Исках да кажа - душевен оргазъм.

Знам, че трудно се поддържа баланс в отношенията с другите, но трябва да има граници. Ако не ни харесва думата, може да определим тактичното, възпитано поведение с правила. Собствени. Задължителни за всеки културен човек.

Един нищо незначещ въпрос, нищо неструващ, много безсмислен от погледа ми на човек уж широко скроен, но зададен от нездраво любопитни хорица, подтикна мислите ми да се превърнат в думи.
Та... дали "ще има сватба"?
Какво, ако НЯМА?
КАКВО, ако има?
Това лично мое житейско събитие ще обогати ли и достави ли някому естетическа или ... (Вие кажете точната дума!) наслада?