Разпилях се
на дребни парченца
в онова лятно утро,
когато
и слънцето уморено
надничаше.
Разпилях се...
сред хаоса
на чувства,
стремежи,
илюзиии.
Разпилях се,
докато буря
не скърши
цветните клони
на безумната
вяра
в любов
ограбена.
Разпилях се
в едно
съвършенство.
Разпилях се...
тогава
и урока житейски
научих,
че на дребно
не дава се
обич.
Allegrialis

Photo: Pinterest

И нека денят ни започне...
да е светъл
и чист -
Пролет е!
Да е слънце, цветя!
Да е усмивка!
Allegrialis

Photo: Pinterest

Има дни, в които ми се иска да извикам силно с глас, колко много обичам да обичам всичко земно, цветно  и различно - треви, птици, животни, цветя, хора. И как непрекъснато се влюбвам в тях.

Има дни, в които просто си мълча и потъвам в тишината на самотата си. Не, не тъгувам. Така ми се иска. Тогава си мечтая или просто си почивам от шума на всичко онова, което толкова много обичам. И не, не ми е омръзнало, не бих го нарекла и бягство. Просто се заравям в себе си и ми е уютно, тихо и спокойно. За... кратко. 

Allegrialis

Photo: Pinterest