Самотата.
Понякога е досаден натрапник и ти се иска да потънеш в тълпата от хора и хаос...
Друг път е желан приятел, когото се чудиш как да прегърнеш и приласкаеш, та да не се разделите никога.
В дома ти е гост, а ти - домакин.
Самотата - желана или натрапена винаги е кратко несъвършенство.

снимка: http://www.picswalls.com/pic/autumn-wallpapers/

Кръгът се затваря.
Рисувам очи.
Красиво завръщане.
Морско небе.
Есенна песен.
Любима история.
Прасковен залез.
Тъжна луна.
Теменужено утро.
Дъжд на кристали.
Обичам корали.

5 септември 2013
allegrialis

https://www.pinterest.com/pin/6825836911976451/

Ако затвориш
вратата
на своите чувства
ще станеш
измамно щастлив.
Пътека до първата спирка -
сърцето.
А то
често греши.
Последната спирка -
душата
Прощава, обича,
раздава присъди,
променя мечти,
и щастие дава,
и винаги
вярна остава!

20.10.2016,
allegrialis
Photo: Pinterest

Отворих сандъчето

с мечтите ти.

И там

се открих.

Мечтите

са в бъдеще време!

Обичай ме.

Днес и сега.

Защото

утре

може да ме няма.
allegrialis

Събота.
Обичам дни като днешния.
 Да се разхождам безцелно.
 Вятърът леко да роши косите ми и да не мисля за... някаква си прическа.
Да стъпвам по мокри листа, да гледам небето без да присвивам очи от жаркото слънце, да се радвам на детски усмивки и позитивни хора, да дарявам като лъч на доброто усмивката си.
Да вдъхвам есента.

 Photo: https://www.flickr.com/photos/vc_vigilant/4053101056/

Приятелю,

Животът е кръговрат. Кръговрат от мечти, желания, успехи, неуспехи, щастие, любов, раздяла, ревност, страдание... и още... и още... И всеки път при неуспех си казваме, че рано или късно всичко ще се случи така, както ни се иска, защото има някаква сила, която подрежда нещата. А всъщност... животът ги подрежда. Всеки край поставя ново начало!
А колко много ми харесва сравнението: "Животът е вълшебно колело" на Надежда Захариева.  Част от любимо стихотворение. Досещате ли се?

Приятелю,
Загубиш ли голямата любов,
изчезне ли мечтата ти голяма,
препъне ли те делникът суров
във камъка на нечия измама
засипе ли те тъмен водопад
от хорска злоба, завист и ненавист,
почувстваш ли се сам на този свят,
не се предавай ти, не се предавай.

Животът е вълшебно колело.
И всеки край е някакво начало
Във злия лабиринт на всяко зло
за вярващия свети нишка бяла.
За вчерашното слънце не жали!
Тръгни по нишката през тъмнината
Ще падаш, ще грешиш, ще те боли.
Но вярваш ли, ще стигнеш светлината.

Всеки човек прави изборите си в живота. Понякога самотата е съзнателно избрана, не защото светът ти е омръзнал и искаш да се скриеш, а просто защото, както казва Лора Каравелова "самотата е убежище от най-досадния враг - въпросът... Понякога е убежище, веднъж в живота - любов, а най-често мечта."