Не искам
да питам.
Не задавам
въпроси
и не чакам
измъчени
отговори.
Не искам
да страдам
напразно
от... думи.
Не говоря
без смисъл.
И в клетви
безумни -
не вярвам.
Без думи
са
най-ценните
чувства.
Allegrialis

Photo: Tumblr

За най-нежните и романтични чувства не се говори.

Хората не умеят да вникват в това, което споделяш и се стараят да търсят сензационното в думите ти.

 Погрешно е да мислиш, че можеш да намериш съчувствие или  добронамерено отношение.

Завистта и лицемерието до огромна степен са задушили искреността в душите на голяма част от хората, че понякога ти се струва, че трябва да живееш в свой собствен свят или в "черупка". Оставиш ли наяве чувства, мисли и желания - всеки се втурва да ти обяснява как и на него му се е случвало това, че ти не си някакво изключение, че трябва да продължаваш напред, каквото и да става, че си смел и т.н. до... безкрай.

За чувствата не се говори.
Allegrialis

Ако се оставиш на тъгата - си свършен. Ако не тъгуваш - не си истински. Има средно положение - не тъгувай дълго. Защото, човекът е така устроен, че не забравя и дълбоко в себе си остава късче от болката, но на повърхността излизат нови ситуации и чувствата се менят.
И ако има хора, които твърдят, че всичко преминава, то съм сигурна, че те се самозалъгват, като по този начин предпазват душата си от миналото време.
Allegrialis

Да поискаш
да останеш
не е всичко,
което можеш
да направиш,
след като
веднъж си казал:
"Сбогом".
Трябва да градиш
доверие -
нови мостове
и разбиваш
стени.
Да умееш
да чакаш,
да искаш
и да можеш,
не само
да мечтаеш...
Трябва да обичаш
и изгаряш
всеки път,
когато
искаш
да докажеш
любовта си!
Allegrialis

Photo: Andro Vladimirov

Толкова много
 да искам
да мога
да кажа:
"Обичам те",
че спира
дъхът ми.
Толкова много
да искам
да се срещнат
ръцете ни
и усетя
прегръдката
твоя,
че очите ми
потъват
в мъгла.
Толкова много
да искам
да чуя:
"Желая те",
че си тръгвам
ранена
от обич.
Allegrialis

Photo: forums.unknownworlds.com

Не ме съжалявай,
отивай при другата -
на нея е нужно
мъжкото ти рамо
за да склони главица
и престане да бъде
някоя.
Не ме съжалявай,
отивай при другата -
без фалшиви скрупули
и лицемерие
излишно.
Не ме съжалявай,
защото
съм силна
и пред мен
се открива
новия ден.
Не ме съжалявай,
аз
просто
мога
без
теб!
Allegrialis

Photo:www.amazing.ir/.../the-third-series-of-romantic-ph

Ти,
мое море
не лъкатушиш
като река
в мислите ми,
но заемаш
място
във сърцето ми.
Не се мериш
с някого,
но запълваш
празноти
и сбогуването
с теб
винаги
е тъжно.
Allegrialis

Photo: VK.com
Asian stars* Сочетания

Не се радвай
на победата
над другите.
Всичко е
нетрайно,
преходно
и всеки ден
е ново
предизвикателство -
като
мислите
и чувствата ни,
като
него -
живота.
Не се радвай -
и това
е щастие -
когато разумът
се вплита
и изтисква
чувствата
на
преситеност...
Allegrialis

В този

объркан

чуден

магичен

преобърнат

заспал

непробудно

свят

е пълно

с хора

с уродливи

душевни

израстъци...

и отново

оставам

сама

сред

тихата

"пустош"

душевна...

Allegrialis

Photo: Pinterest
Magdalena Frackowiak
for Love&Lemons

Тази есен
с този тих
като танц на пеперуди
листопад
е много
различна -
някак
спокойна,
и тъжна...
И нали
точно това ѝ
харесваме
всички -
да има тиха
хармония
с топли камини
и мъркащи котенца.
А на мен
ми е тихо
без теб
и тя -
есента
ми е сънена...
Allegrialis
2014* 11

Photo: Lifehack.

Не ме търси
във всяко кътче
на душата си.
Заемам мястото
почтено,
което най-най
ми се полага -
 в по-тъмно
място
от сърцето ти -
не съм
се чувствала
по-уютно
до сега.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Нощта
е нашата
градинска пейка
в есента
на душите ни,
на която
седнем ли,
шепнем...
споделяме
тайни
при други
обстоятелства -
несподеляеми.
Нощта
е нашето
пречистване.
Allegrialis

Photo: Pixabay.com/ Free foto: Autumn, Park, Foliage...

Тя.
Не позна в него високото момче, което непрекъснато я пренебрегваше и отказваше да я приобщи към детските игри с останалите си приятелчета. За нея това високо момче беше един надменен хлапак, горделивко и голям самохвалко. Правеше се на Супермен. Останалите деца около него му подражаваха.
Спомени от детството. Нахлуваха и сякаш се размазваха с действителността. Срещу нея стоеше висок и хубав мъж, който излъчваше позитивност и струеше толкова заразяваща енергия...

Той.
Той разбираше отказите ѝ, и всеки път се надяваше, че жената, която обича с цялото си същество ще приеме пръстена - символа на безграничната му любов.
 И той не харесваше думата "връзка". А отношенията им бяха уж делови, уж приятелски, уж... много близки. Обичаше я. Никога досега не се беше обвързвал сериозно, обикновено отношенията му с другите жени бяха повърхностни, сред масата от момичета, около него преобладаваха и красиви и умни, но не се впечатляваше особено. Обикновено за месец-два отношенията му приключваха.
Тя беше различна.
Никога не го отчая упорството ѝ, нежеланието ѝ да се "обвърже" официално с него, но той вярваше, че тя има чувства  и те съвсем не са обикновени, затова и безропотно приемаше нейните решения и откази.
Не му пукаше какво си мислят за него родителите им, приятелите им, познатите им.
 Първият пръстен беше публично категорично отхвърлен.
Забавна му беше реакцията на хората, станали свидетели на отхвърлянето, но в тъгата си, той я разбираше, знаеше, че не е готова, че злепоставяйки я постъпи некоректно, и нея и себе си постави на "масата" на хорското мнение. Избра неподходящ момент - партито за посрещане на Новата година.
Тогава, прибирайки се тъжен му идваше да захвърли в морето пръстена, но го постави обратно в кутийката и скри възможно най-далеч от погледа си - зад една от лавиците с книги в библиотеката си.
Не искаше никога да го види.
Чувствата му заспаха.
Засънуваха есен...
Листопад.
Втори пръстен в бъдещето...
"Андро"
Allegrialis

Photo: Pinterest