Колкото и силно да обичаш и да си привързан към един човек, ако си разглезен от живота неизбежно се случва вниманието ти към настроенията му да се притъпи...

Ако изпитваш доверие, вярвай на това, което виждаш. Защото, ако се опиташ да преминеш отвъд ще срещнеш ... стена.

Срещи.
Сбогувания.
Срещи.
Мигове ценни,
в които си казваме
истини.
За да те има
в моя
живот -
ти
си
причина,
Любов!
Allegrials

Посветено.

Късно те срещнах, Приятелю.
Знам,
че различен си,
но приличащ
по всичко на Него,
а той
е до мен.
Не знам, мили, Приятелю,
колко
ти струват думите,
с които срещаш
душата ми.
Тези две думи,
които понякога казваш
и не всеки изрича
без грам лицемерие
са скъпи.
За мен са безценни!
"Как си?" -
винаги стоплят,
а често повече
от букет
скъпи
цветя!
Allegrialis

Цялата градина ухаеше невероятно. Накланяше глава, вдъхваше, а не улавяше никакъв аромат, или усещането беше за нещо сладникаво, но далеч от онзи розов аромат, който така много обичаше. Огледа се. Розовите храсти бяха високи с пет-шест сантиметри повече от нея, а тя.. не беше ниска. Разгледа ги. Високи, красиви - лилави, розови, оранжеви и... без бодли. Ето защо не миришеха на... рози. Това бяха от онези красиви сортове, които служеха само за... декорация. Да ги откъснеш и сложиш във ваза. И да им се любуваш.
И все пак се чудеше откъде идваше истинският аромат, така жадуван от много време. Все и поднасяха рози без аромат. Много красиви, наистина, но не ухаеха.
Тръгна си. И в края на градината ги видя. Три ниски, около метър високи розови храста, с тъмно.червени рози с много бодлички разпръскваха уникалния аромат. Не можеше да откъсне погледа си. Наведе си и вдиша. Ето! Това беше истинска българска роза. Уханна, бодлива!
Allegrialis

Вътрешната красота е невидима за хората, без лица и души.
 Стадото от бездуховни кухи кукли, дотолкова е замъглило усета им за истинското и различното, че искат "доказателство". 
 Или ти тръшват вратата!
Харесват те като визия - очите, краката, това, че си руса и готина .
 Висока и слаба.
Не се интересуват къде и какво си завършила, какви книги четеш, каква музика слушаш. 
Преценяват те по материалното - гледат колата ти, оглеждат дрехите, с които си облечена...
И няма значение как или дали умееш да се изразяваш, дали можеш да водиш разговор...
Най-голямата грешка е да кажеш на такъв човек, че го харесваш.
 Защото ти се присмива и те прави на глупачка.
Allegrialis
февруари, 2013

С прегръдката му заспиваше всяка вечер, а сутрин се събуждаше с усмивката му. Спокойна, лъчезарна, стопляща. И винаги, когато го нямаше до нея, всичко това много и липсваше.

Все нещо не беше както трябва. Все денят започваше накриво. Слънцето мързеливо надничаше от някой заспал облак, дърветата замрeли леко прошумоляваха с нежни все още млади листенца, а градът бавно се събуждаше, и уж бързо минаваше времето, а около нея всичко беше като спокойна, бавно течаща река. Розите не ухаеха...

През някои дни това спокойствие беше приятно, но така далеч от забързаното и на двамата всекидневие. През съвместно преминаващото им ежедневие всичко беше завихрено, задъхващо се, единствените спокойни дни бяха онези, през които решаваха да отидат някъде извън града, извън задачите, извън хората, извън... времето. Тогава то спираше, или по-скоро течеше единствено за тях...

Allegrialis

9.

Любимите ми петъци
с теб,
с пица,
филми,
книги,
много сладолед,
какао,
прегръдки топли,
разходки
сред снега
през деня
 и
в полунощ,
като ангелче
заравям се
в снега...
и без
да се изпращаме
до сутринта,
 сгушена
 във теб
заедно
посрещаме
денят
изминал
наполовина.
Allegrialis

Photo: Daniel Chobanov
https://www.facebook.com/DanielChobanovPhotos/

Не се кълна на никого

във вярност,

защото

клетви за добро

или лошо

не обичам.

Не обещавам на никого

нищо,

защото 

в обещания

не вярвам.

Не искам 

от никого прошка

и не давам –

не се

обожествявам!

Allegrialis

Мечтая си
за път
осеян с рози.
Но, знам,
че няма как
да ми се случи.
В живота
много магистрали
се пресичат...
Има пътища -
сиви,
безкрайни.
Далечни и
близки.
Каменисти,
тревисти,
стръмни,
трънливи.
Има,
има и цветни.
Allegrialis

Любовта ми се сбира
в две шепи.
Моята и твоята.
Понякога прелива
и от двете.
На любовта
не са и нужни
мерки
и теглилки.
А знам,
че твоята шепа
е по-пълна.
Allegrialis

Ако някой ми каже, че е човек, който не прави компромиси, просто ще се изсмея.
През целия си съзнателен живот се налага да правим компромиси в различни ситуации с различни хора.
Не е възможно да отричаш очевадното.
Друг е въпросът, че всеки човек има своите "непристъпни зони", и спорно или не принципността и компромисността са в дуел. Защото са различни.
Всеки има своите душевни битки.
 Понякога, колкото и да си принципен правиш компромиси спрямо даден човек по определен въпрос и в това няма участие съвестта.
И нека не размахваме укорително пръст и поклащаме недоволно глава -
 "в приятелството и любовта компромиси няма".
 Хайде, де! Компромиси правят всички, дори "безкомпромисните" хора. Няма да изреждам за какво не бих направила компромиси, не е необходимо да доказвам на някого.
Но, без да съм достатъчно мъдра (нали съм далеч от тридесетте), ще кажа, че харесвам хората, които умеят да се вслушват, умеят да съчувстват, умеят даже да изтърпяват и там, където е необходимо правят компромиси, което не ги прави "хамелеони",
Компромисът не е промяна на мнението или интереса.
 Компромисът е разбиране.

Не мога да повярвам, че току що написах горното. Мислех се за безкомпромисна.
Allegrialis

Остани с мен днес

и ми разкажи 

за онова морско лято,

за къщата,

плажа 

и раковината,

която нарани 

стъпалото ти.

За онази чайка,

която сутрин

те оставяше

без закуска.

За рибаря,

от когото всеки ден

купуваше риба, 

и си говорехте 

за лодки и мрежи,

за самотните ти нощи,

за изгревите,

които посрещаше,

а казваше,

че не си романтичен.

За голямата

вълшебно-синя вълна,

която всяка сутрин

чакаше със сърфа.

Разкажи ми

за всичко морско,

което обичам.

Allegrialis

Красотата ми се усмихва всеки ден още със събуждането.
Един слънчев лъч се прокрадва през завесите, а аромата на люляк ме опиянява. По-силен от мириса на вкусното кафе-лате, което се "измъчва" с трудното ми разсънване.
И вдъхвам треви, вдъхвам цветя, вдъхвам усмивки и красив глъч на хора, тръгнали всеки по своите сутрешни задачи.
Красиво събуждане, красиво утро и начало на един прекрасен ден, в който невероятните хора около мен добротворстват и правят живота ми чудесен.
Всеки ден махаме с ръка, да, просто ей така на всичко грозно, фалшиво, грубо и цинично, и въпреки, че сме част от този свят, а нашият не е мечтано-розов, търсим доброто и мислим позитивно.
Защото хората сме това, за което си мислим, за което живеем, за което полагаме усилия да постигнем. За това, което е нашият успех, нашата любов, нашият утрешен ден.
Ти си с мен във всичко!
Allegrialis
2 юни 2017г.

Не искам да знаеш -
 три седмици вече стоя във къщи сама! 
Не искам да знаеш за тези сенки под очите ми -
 за които няма вина! Не искам да знаеш -
 има ли смисъл живота за мен в този час! 
Но искам да знаеш колко много обичам те аз! 
Не искам да знаеш как стоя до телефона
 и чакам със дъх притаен!
 Не искам да знаеш, че обличам твоите дрехи,
 за да те чувствам прилепен до мен!
 Не искам да знаеш,
 че не мога
 и няма да спра да тъгувам нощи и дни!
 Но искам да знаеш,
 че един единствен смисъл си ти!
 Не искам да знаеш
 - за тебе аз дишам и пея!
 Не искам да знаеш,
 че само за тебе живея!
 Не искам да знаеш,
 че ти си виновен, че пия! 
Този мраз във сърцето ми, мисля си как да разбия!
 Не искам да знаеш,
 че дни и нощи за тебе будувам! 
Не искам да знаеш,
 че все още за теб съществувам!
 Не искам да знаеш,
 че всеки мой ден минава в една затворена стая!
 Не искам да знаеш,
 че всяка твоя стъпка, движение, дума - аз зная!
 Не искам да знаеш,
 че само след осем таблетки започва съня! 
Но искам да знаеш,
 че ти за мене си всичко в света!
 Не искам да знаеш 
как стоя до телефона и чакам един едничък звън!
 Не искам да знаеш,
 че вече от толкова време не излизам навън!
 Не искам да знаеш
 как страдам и колко пияна съм в този час! 
Но искам да знаеш колко силно обичам те аз!
Кичка Бодурова