Спомняш ли си, Нощта на музеите, когато се срещнахме за първи път? Тогава ти се влюби в... черното ми наметало. 
Забавляваше ме начинът, по който ме оглеждаше и се чудеше "на къде вървят разнопосочните му краища". Поглеждаше ме в теменужените ми очи и питаше "що за дреха е това?"... и дали са истински красивите ми очи... А аз харесах твоите - сериозни!
После често ти казвах да не съдиш за хората по външният им вид.
А днес ти казвам:
Можеш да си поръчаш пица, вино или цветя за някоя приятелка,... дори от "ония" момичета... Можеш да си поръчаш възхваляваща те статия. Зная, че го можеш!
Но не можеш да си поръчаш любовта ми. Знаеш го, нали?
Защото изгуби приятелството ми.

Събота, 16:00часа

Изваждах от колата си пакети, чанти, когато чух детски плач. Изправих се и погледнах по посока на плача.Приближаваха жена и дете. Наведох се да взема и последния пакет и чух: " Стига, лигло... стига ми циври! По-добре да не бях те раждала". При  тези думи, сякаш сърцето ми замръзна. Погледах жената и я попитах: "Защо?". Тя ме изгледа и процеди злобно :"К'ва си ти? Ай ся си глей работата! Кат те гледам – лесно ти е!". Оставих всичко обратно в колата и отидох при тях. Детето – момиченце, беше на около 4-5 години, а майката – на моята възраст. Казах и, че съм обикновен човек, но не приемам за нормално да се говори на дете по начин, засягащ достойнството му на човешка личност. Онази ме изгледа с луд поглед, прекъсна ме: "Абе кво ти пука? Детето е мое!". Искаше ми се да приближа детето, да хвана ръчичките му, да го прегърна и целуна, но... не го направих. Очите ми плачеха и... не можех да помръдна. Тръгнаха си.  

Беше слънчево и топло, а в душата ми валеше...

Сега се сещам, че през цялото време избягвах погледа на детето...

Обичам подредеността на мислите и действията ти. Обичам да усещам сигурността, която просто струи от теб.

Толкова ми е липсвало... А винаги съм отричала самотата си пред другите. Но, заблуждавах най-вече себе си.

Моето "благодаря" е за теб- толкова търпелив, толкова истински. 

 Щастлива съм от думите ти -"Ти си моят живот". Зная, че са искрени, че са измъчени...

Обичам магията на светлината й. Нежна... като докосване. Не виждам и дребни искрици, а медено плавно сияние... като сияен млечен път по морската повърхност. Обича да си играе с утихналото море. Понякога отскача нежно с прилива на някоя заблудена вълна.
"Обичам светлината и мисля си, че тя е създание, което проблясва като тайна, усеща, разсъждава и сякаш в нас се вглежда"... не зная на кого принадлежат тези думи, но ги обичам и свързвам с прекрасното лунно очарование.

Ухание на рози...
Събуждам се, но не отварям очи. Наслаждавам се на аромата. Разтърквам очи и ги виждам до леглото. Красивите ми... любими рози и най-прекрасното събуждане. Усещам присъствието ти. Странно, не съм усетила влизането ти, ароматът на прекрасните рози ме събуди. Изпревари те. Протягам ръцете си- да те докосна. Пръстите на ръката ми се губят в твоята. Лицето ми потръпва под нежното погалване... целувка по нослето и отново усещам розовият аромат. Ръцете ти ухаят, попили са уханието.
Откъде по ангелчетата се взеха толкова рано тези рози, се питам. Не ми се говори рано сутрин, знаеш. Толкова ме радва присъствието ти. Не питам нищо.

Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.
Уинстън Чърчил

Почти изповед

Има такива хора. 
Те са открити и истински, но никога не натрапват чувствата си. Изглеждат почти незабележими. Но, когато се запознаеш с тях, струва ти се, че сякаш се познавате цял живот!
Те не блестят със заучени фрази, не се опитват да те впечатлят. Не изискват, не обещават.
Копнея за тяхното искрено приятелство, защото съм сигурна, че би било за цял живот. Те остават при нас, каквото и да се случи и въпреки всичко. Прощават и обичат. 
Има и други- онези... фалшивите. Когато се появят в живота ти, имаш чувството, че се стараят да ти се доказват ежедневно. Комплиментите им са нескопосани и жалки, понякога се чудиш... всъщност, те наясно ли са със самите себе си, и едва тогава... какво очакват от другите... Стремят се да спечелят вниманието ти, провокират те... имитират искреност. Дават ти да разбереш, че очакват повече от твоето приятелство. И когато имаш нужда от тях... си отиват. Да, те сами си отиват.