Не си губете времето със дълги речи:

Докосването струва повече от думите.

Роман Гожелски - полски поет

Покани ме да влезем в малката кухничка да опитам от нейното кафе. Ухаеше приятно на пилешка супа, на мента, чубрица и прясно смляно кафе. Все любими аромати, които ми напомнят за детството и които "повторени" в градската ми къща губят очарованието си. 

Гледах ръцете на бабата - тънки, дълги, кокалести. Когато ми подаде чашката с кафе, докоснах ръката и, а после с двете си ръце обвих нейните. Сълзи нахлуха в очите и. 

После дълго усещах  аромата на чубрица. 

– Преди да преместиш фигурата, дай ми ръката си. Дясната.

– Ти, да не си циганин-гледачка? Не ме разсейвай!

– Не, искам да се насладя на белите, тънки пръсти. Имаш много нежни ръце. Казвал ли ти го е, някой? Едно невероятно, неописуемо съчетание между лек, напевен, нежен, понякога чуруликащ глас и тези толкова красиви, изящни ръце. 

Обичам те!

– Шах и мат! Не внимаваш...

Ръцете му са силни. Добри.

Обичам да докосвам  ръцете на хората.
Allegrialis 

Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?
Луис Карол
"Алиса в страната на чудесата"

Говори истината и тогава няма да ти се налага да помниш нищо.
Марк Твен

Голяма част от хората са ненужно любопитни, "хранят се" от мъката и нещастието на другите. 

Невъзможно ми е да разбера тази хищническа страст на злорадство.

Не мога да определя дали са добри, или лоши - защото това им "занимание" не е критерий за обобщение.

За себе си не мога да кажа дали съм добър или... лош човек. Как хората ме преценяват за мен не е от голямо значение. Искам да съм доволна от това, което правя. Опитвам се да разбирам и помагам на другите.

 Опитвам се да правя добро. Опитвам се да мисля позитивно и тази нагласа да предавам на другите, защото е важно какъв човек стои срещу теб. Много пъти негативността, "изписана" на лицето, в интонацията на думите, които изговаряме дълбоко влияе на хората, с които общуваме.

Случвало ми се е да окачествявам дните си цветно... сещате се - вечер си казвам: измина един сив ден, или един слънчев ден /дори и проливен дъжд да се изсипва/ или един прекрасен "син" ден. Ех, най-красиви са ми ... жълтите дни, най-прекрасни - зелените... Тогава всичко... ех, всичко се завихря шеметно щастливо!

Последните дни са тишина.

Защото добротата е като вятъра за платноходката - ти можеш да имаш лодка с много хубаво платно, голямо, да си много добър моряк, но няма ли вятър - не става.

И тоя вятър - добротата, защото тя е изначална за човека, грижата, състраданието - те дават голямото очарование на живота.

И големите хора са големи, защото го правят и за другите!

Камен Донев

Жена, която ти остава вярна без дори да имате връзка, е жената, с която трябва да бъдеш.

Халед Хосейни 

Десет минути, след като беше завързана на ръката ми - се отвърза и падна на масата. За мааалко в чашката с кафе. Отново завързване... отвързване...
А е най-красивата, най-стилната, най-най... мартеничка, която някога съм получавала. Прекрасна гривна. Свалих тежките гривни и оставих нея - с три червено-бели цветенца на сплетени червено-бели конци.

Аз: Ще я поздравиш, ли?
Той: Няма начин.
Аз: Не бих искала, да казвам кое е правилно, кое - не... Просто за мен не е нормално, двама души, които са живеели заедно "под един покрив" две-три години, да се разминават като непознати... Още повече, че вие не сте се разделили като "врагове"...
Той: Аз не съм "ти". Уважавай поведението ми.
Аз: Аз не разбирам. Бих се почувствала дори чудесно, ако я поканиш при нас. Бих и подарила мартеничка.
Той: Тя ще ти се изсмее. Не би те разбрала, както аз  те разбирам. Не ме ли ревнуваш, по дяволите?
Аз: Ти, сериозно ли?
Той: Напълно! Вместо да каниш бившата ми приятелка, поревнувай ме малко, поглези егото ми!
Аз: ...

Поръчах си второ кафе и зад гърба му се усмихнах на "онази".
Искрено. Човешки. Добронамерено. Както го мога.
Чудесен първомартенски ден!