Когато някой си е тръгнал и е затръшнал вратата след себе си – забрави го. Той не заслужава втори шанс, дори и да моли за това.
Когато си тръгнал от някого и си затръшнал вратата след себе си, дори и да те моли, не се връщай.
Allegrialis
Photo: Pinterest

За огромно мое съжаление, днес светът ми прилича на една огромна стокова борса.
"Ако ти ме обичаш - и аз ще те обичам!"
Или: "Ако ми подариш това-онова, оооо, колко многоооо ще те обичааааам!"
Непрекъснато го виждам и се питам : Защо, хора?
Защо обръщате всичко на... пазар! Та, дори и в "най-сериозната връзка"?
И в брака.
"Искам моят мъж да ми купи: обувки, кола, парфюм, бижута!"
А, защо не си ги купиш сама?
За други, несериозни отношения не говоря - лицемерие, разврат, вулгарност, договорки.
Сделки! Сделки с фалшиви чувства.
А за истински чувства, не говорим. Защо хората изхвърлят на духовното сметище чувства, подарени им от шепа останали идеалисти и чисти души?
Всичко ли е сметка?
Това обсебване, това така измъчено осланяне на гърба на някого, не е ли заробване? Къде е свободата?
Ако си консервативен - си смотан.
Но, мисля, че всеки рано, или късно научава да прави разлика между фалш, лицемерие и истински чувства.
Allegriallis

Photo: Asian stsrs

Винаги, когато повярваш в някого не го правиш за момента.
Правиш го завинаги.
Звучи малко абстрактно, но първоначално е истинско.
Когато си разочарован от някого, постъпваш по съвест и правиш своя избор - или остава сред най-близките ти приятели, защото за теб е нормално понякога човек да не отговори на определени очаквания, или просто сред кръг от познати.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Когато мъжете си тръгват, затварят всички врати, защото са по-чувствителни, по-горди, по-раними.

Когато жeните си тръгват, оставят някои врати отворени, защото са сантиментални, надути  и не признават поражение.

"Мисли в четвъртък"

Allegrialis

Photo: Tumblr

 Хората често сами си поставят бариери. Дали заради  вътрешно усещане или заради общоприети норми, рядко се впускат в онези чувства, които ни диктува единствено сърцето. А според Даниел Стийл, животът, добрият живот, страстният живот винаги се свежда до "Защо, не?"
И да не го забравяме никога.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Денят се познава от сутринта!
Нека е хубаво утрото и прекрасен денят Ви!

Photo: Tumblr

Я верю, что каждая мечта может стать кошмаром. Ведь даже у солнца есть тень. И я верю, чем больше мечта и глубже надежда, тем больнее может оказаться ваше падение. Хорошо уметь мечтать, но чтобы реализовать мечту, чтобы добиться желаемого приходится нападать и защищаться, получать раны и ранить в ответ. И наконец мечтатель задастся вопросом, желает ли он воспользоваться этим шансом, согласен ли он принести такую жертву. Поэтому куда важней не иметь мечту, но иметь мужество бороться с кошмарами, в которые превратились мечты...
"Дьявольские умы | Злые умы"

Вярвам, че всяка мечта може да се превърне в кошмар. Даже в слънцето има сенки. И вярвам, че колкото по-голяма е мечтата и по-дълбока надеждата, толкова по-болезнено ще бъде вашето падение. Хубаво е да можеш да мечтаеш, но за да изпълниш мечтата си, за да постигнеш желаното, се налага да нападаш и да се защитаваш, да получаваш рани и да раняваш. И накрая мечтателят се пита, дали иска да се възползва от този шанс, съгласен ли е да принесе такава жертва. Затова много по-важно е не да имаш мечта, а да имаш смелостта да се бориш с кошмарите, в които са се превърнали твоите мечти.
Превод от руски език: Полина Делирадева
Allegrialis

Дънов казва, че всичко в света е хубаво, когато човек мисли хубаво.

И бих добавила - всичко е добро, когато човек прави добро.

И нека да оставим всички негативни неща назад в миналото, да се обграждаме с положително мислещи хора, с хора, които успяват да правят добро, не таят омраза в душите си, и гледат позитивно на живота.

Защото, светът е такъв, какъвто ние си го изградим!

Allegrialis

Photo: Tumblr

БЛАГОСЛОВЕНА НОВА ГОДИНА!

Нека да е здрава, мирна и щастлива!