Когато избереш да обичаш,
не питаш
защо е толкова ярка луната,
защо птиците избират
сами да умрат,
защо звездите угасват,
защо залезът е толкова тъжен,
а изгрева очакваме с надежда.
Защо копнежът по него
е толкова нежен...
и не виждаш тъгата
в очите на другите.
Когато избереш да обичаш,
минаваш прегради,
не носиш омраза в душата.
Обичаш и даваш
без да измерваш
на другите чувствата
и не питаш...
защо?
Allegrialis
Rachel Roy Fashion Photo

Не връщайте
цвете поднесено
с обич.
Не чакайте
ден да дойде
за прошка.
Всичко се дава
в мига -
чувства,
дарове,
прошки.
Утре е късно.
 Остава
в душата тъга.
Allegrialis

В този свят на безличие
харесвам различното,
онова,
което те кара да тръпнеш,
да искаш,
да мечтаеш,
да твориш чудеса,
да си скромен,
но... важен,
с пълни шепи да даваш,
но и да вземаш.
Да вярваш
 с недоверие,
но вярата ти да пленява.
Да губиш,
но да печелиш за дълго.
Приятелства - разни...
но важни са
близките.
Allegrialis
Foto: Pinterest

Погледни ме

Погледни ме,
да видя лицето ти.
Не свеждай
засрамено поглед.
Не знаеше ли?
Не знаеше ли,
че ревността е убийца
на чувства?
Погледни ме
да видиш лицето ми.
Очите ми
пръскат искри
на тъга.
Не знаеше ли?
Не знаеше ли,
че ако не вярваш на себе си
няма как
да повярваш на другия?
Погледни ме!
Не знаеше ли,
че живот с недоверие
носи нестихваща никога
болка?
Погледни ме!
Да се погледнем
в очите.
Allegrialis

Ще спра да те обичам.
Когато вятърът
спре да играе
с косите ми.
Когато морето утихне
и вълните изчезнат.
Когато времето спре
и мигът
стане единствено важен.
Ще спра да те обичам.
Когато розите
спрат да цъфтят.
Когато сезоните
забравят да се сменят...
Ще спра да те обичам.
Когато животът
превърне ме
в пепел.
Allegrialis

Пусни ме да си тръгна.
Спокойна,
че лятото
 ще те обгръща нежно,
че залезите ти
 ще са с цвят на теменуги,
че зимата ти
ще е магия бяла,
че утрото ти
 ще е с дъх на рози,
нощите -
пеперуди с бели криле...
Пусни ме да си тръгна.
И ще бързам...
да се върна
 в друг живот!
С цвета на глухарче
ще те повикам.
И ще се познаем...
Allegrialis
снимка: http://eyebg.com/

LOVE IS LIVE

LOVE IS LIVE!
HAPPY VALENTINE'S DAY! 

Пролетта ли почука?
Кокиче,
минзухар,
лале?
Зюмбюл?
Стръкче фрезия
за мен.
Пролетта ли почука?
Или смехът ти
е станал различен?
Улавям го в шепи,
а разплисквам в лицето ти
пролетна обич.
Allegrialis

- Прости ми, малката...
- Ако ти сам си простиш, простено да ти е. - отговорих му и си тръгнах.
А той умираше. Сам. Изоставен от всички - семейство, роднини, приятели.
-------
Някой учил ли ни е кога, защо и как се иска прошка? Какво е прошката? Просиш ненавременно извинение от някого, или успокояваш съвестта си? Нека не бъркаме този "велик", "божествен" акт с обикновеното извинение...
-------
Старое место. Неописуемо. С часове се разхождахме, чак забравяхме да ядем... Накрая си хапвахме варен кренвирш с горчица и малко сварена червена ряпа. Вкусно си примлясквахме без да се притесняваме особено от околните, после отново се разхождахме из църкви, катедрали, музеи... арт галерии. Спомен от там са ми двата сребърни пръстена. През това време жена му яздеше любимия си кон, или играеше футбол със синовете им. И не и пукаше дали е облечен с лилаво сако или е излязъл без да се обръсне. Той беше моят гид, докато им гостувах почти цял месец.
Двамата бяхме странна двойка. Постоянно ни оглеждаха...

Из "Преживяно с Але" 2016,
Аllegrialis
снимка: Pinterest

Не разказвай
на всеки
за любовта си.
Този свят
е причинно
безумно
побъркан.
От любов
сме фалшиви.
От любов
се ревнуваме.
От любов
се мразим.
От любов
се нараняваме.
От любов
се убиваме.
От любов?
Просто... любов?
Не разказвай...
Allegrialis, януари 2017