За моите загуби...
На един истински приятел, който си отиде...
Без време...
На по-добро място от нашия земен свят.
На едно истинско приятелство, което опроверга с времето всякакви догми и остарели понятия...
На едно чисто приятелство между момиче и един мъж.

Със сигурност животът не е само низ от прекрасни преживявания...
 В него има много болка, която колкото и да се стараем не можем да избегнем. И каквито и думи за утеха да получаваме от близки хора има непрежалими събития.
Като загубата на добър приятел.
 Не знам кои съвети са по-добри - онези, които ти казват: "Трябва да се стегнеш", или другите: "Отпусни се най-накрая - всичко се преживява".
Истината е, че всичко зависи от самия човек, от неговото светоусещане и разбиране за живота, защото времето не е лечител.

Тази болка не се лекува, защото душата не иска това!
Душата помни, не забравя.
11 март 2015г.
To You, Ale, 33
FOREVER
Allegrialis

Photo: Pinterest

 Усещане на красота?...

Голото тяло снимано на фона на плажа и спокойното, красиво море не измества фокуса от злобарския поглед и усещането за животинска муцуна от силиконовите нацупени устни и огромен бюст, изпъкнали грозно скули, дебелите вежди....

Защо ли, всички ми изглеждате като клонинг на една и съща жена, преминала през лифтинг, безброй пластични операции и с ужасен перманентен грим?

Защо сте толкова еднакви?

Защо сте толкова еднакво изкуствени?

В последно време сякаш виждам едно и също лице...

За Бога!

Само на мен ли ми изглежда неестетично грозно и отблъскващо?

Allegrialis

Винаги ще се намери някой, който да Ви каже уж добронамерено, уж загрижено: "Ама, ти този човек, добре ли го познаваш? Защото, той не е такъв, за какъвто ти се представя. Аз да ти кажа, за да знаеш, защото ти мисля само доброто."
Не се интересувам от подобна загриженост, нито се вслушвам в подобни съвети, защото винаги съм разчитала и доверявала на собствената си интуиция, която никога не ме е подвеждала.
А на "загрижените" и "добронамерени" хора им казвам да насочат към себе си подобна енергия, защото със сигурност би ги направила по-добри, по-позитивни, по-истински.
Подобни хора ме отблъскват от себе си, не вярвам, че са искрени. Защото знам, че когато човек иска да предпази някого от нещо или от определен човек, начинът не е избраният.
Allegrialis

Photo: VK.com
Asian stars* Сочетания

За да не идвам

в съня ти,

позволи ми

да те обичам

ИСТИНСКИ!

Allegrialis

Photo: Tumblr

Приятелството,

любовта - 

са моят свят!

Усмивка детска,

поглед -

замечтан!

Allegrialis

Photo: Pinterest

Това малко човече внася по един изключително неповторим начин забележителни промени в моя живот.
Смирена съм. Струва ми се...
 По-търпелива. (Учудващо!)
 По-спокойна.
Мога без да броя минутите, с часове да се наслаждавам на сутрешното гукане на гълъбчетата, или да чета книга, без да поглеждам часовника и да бързам в надпревара с времето...
 Всичко ПО!
Не се бунтувам срещу промените. Те са част от мен и съвместния ни живот и ги приемам.
Не гледам назад с непреодолима тъга във времето на високите токчета, задължителния грим или в сутрешния джогинг.
 Някои неща ще се завърнат с нова сила. За високите токчета... хах не съм съвсем сигурна.
И докато доскоро и двамата с любимия мъж си падахме по гурме кухнята, в последно време залагаме на традицията.
И ако преди за мен готвенето беше някакво приятно хоби, днес се улавям, че се превръща в почти ежедневно занимание, което ми носи учудващо удоволствие.
Да, мирише ми на пържен лук в момента в кухнята - приготвям пилешки хапки, които ще полея с африкански сос и гарнитура от пържен лук, а от фурната се носи аромат на печено-задушени червени чушки с луканка и цели пържени яйца, които ще гарнирам със сирене.
 Не, че си хапваме всеки ден пържено, нали не е здравословно?!
 Вкусният десерт е във фризера...
Allegrialis

Photo: VK.com

Знам, че ме четеш.
И знам, че не ти се иска да го правиш, но... признай си, че понякога се случва.
Защото любопитството ти към мен е по-голямо от отношението ти, нали?
Не знам какво очакваш да прочетеш.
Не знам какво искаш да четеш тук.
Ако някога ти е минавала мисъл, че е възможно да се припознаеш в някои редове тук, то категорично искам да ти кажа, че е напълно погрешно дори да допускаш това.
 В областта на фантастиката е!
За мен ти отдавна престана да съществуваш.
Ако се сещам днес за теб, то е... просто, защото знаеш какво се случва в това пространство. Никой не може да избяга от анонимността, нали?
А това ти го знаеш с категоричност, защото имаш опит в клонирането, но някак си ти харесва да подценяваш интелигентността у другите.
За себе си няма да прочетеш и дума.
Когато се сблъскат две различни ценностни системи - това се случва. Възпитанието, средата и интелектът си казват думата винаги в подобни ситуации.
 Когато да правиш добро на другите, да се раздаваш и помагаш безкористно според теб е... изкупуване на някакъв грях, не можеш да искаш да си разбран и оценен от човек като мен.
От тук идва и сблъсъкът.
 И колкото и да ти се иска да се изкараш жертва на манипулативност, не ти стига смелостта пред себе си да признаеш, че ти не си по-различен като поведение от голямата маса, но, че има и други образовани ( завършили елитни университети в чужди страни)  и интелигентни, че не си единственият цар на мнението за непогрешимост. 
Не мисли, че си важен. За себе си - сигурно. Като всеки човек.
Тук няма да откриеш себе си.
За мен ти си един изтрит файл.
Allegrialis

Photo: Pinterest