Мисли от Оскар Уайлд

Животът не е сложен. Ние сме сложните. Животът е прост и простите неща са правилните.

Мъжете винаги искат да бъдат първата любов на жените. Жените харесват да бъдат последният романс на мъжете.

Обикновеното богатство може да бъде откраднато. Истинското богатство не може. В твоята душа има безкрайно много прекрасни неща, които не могат да бъдат взети от теб.

Някои носят щастие, където и да отидат. Други, когато и да си тръгнат.

Любими мисли за приятелството

Приятелството е като чая. Трябва да бъде силно и не много сладко.
Бърнард Шоу

Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно.
Дейв Тайсън Джентри

Какво е приятелят? 
Ще ти кажа. Това е някой, пред когото се осмеляваш да бъдеш самия  себе си.
Франк Крейн

Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.
Оскар Уайлд

Ако искаш някой да остане в твоя живот, никога не се отнасяй равнодушно с него.
Ричард Бах

Сезони

Сн. Младен Георгиев

КРАСИВИ ЦВЕТЯ

Сн. Младен Георгиев

Любима мисъл

Ще познаем човек не по това, което знае, а по това, на което се радва.
Рабиндранат Тагор

Красиви цветя

Красиви цветя

Снимки- Младен Георгиев

Хубаво утро- с дъх на есен и аромат на вкусно кафе...

Кръгът се затваря.
Рисувам очи.
Красиво завръщане.
Морско небе.
Есенна песен.
Любима история.
Тъжна луна.
Теменужено утро.
Дъжд на кристали.
Обичам корали.

Приятелството

Темата за приятелството е толкова обширна... Замисляли ли сме се, как възниква, кога човек от познат става твой приятел, без когото не можеш да си представиш понякога, че може да съществуваш.. толкова свикваш с него, търсиш близостта му, споделяш мислите, тревогите си.
Има един цитат от Рей Бредбъри, от "451 градуса по Фаренхайт"- сигурно на повечето от нас е любим, но ще си позволя да го цитирам-
"Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва. Така и в поредицата от прояви на приятелство, идва една, която грабва сърцето ти"...
И не можеш без нея- добавям...

Има хора...

Има хора, чиито лица са бездушни... нищо не изразяват. Гледаш и се чудиш... А това не е, защото съумяват да прикриват истинските си чувства. Не. Говорим за друго. Такива са и душите им. Безизразни.
Има хора, които озаряват дните ни. Лицата им греят, не само, когато са усмихнати, или разговарят... Дори и тъжни, лицата им са живи и греещи.

Любима мисъл

Ако обичаш някой и той става добър, значи го обичаш истински.
Петър Дънов

Пустиня в душата

Днес... има ли значение колко си умен... дали си умен...

Важното, според голяма част от хората е- да си красив и богат!

И няма значение какво носиш у себе си... няма кой да го оцени. Хората живеят за мига, измерват щастието си с пари, коли... имоти. Колкото по-проста е една жена-толкова по-добре- по-харесвана е, по приемана е в обществото. Нали е красива с изкуствените си форми, нали успява да налага своя стил,че дори си има и подражатели. 

Има, има, разбира се  изключения. Но те са толкова незабележими и редки, че... големият свят поглъща твоя мъничък свят- където се опитваш да налагаш свои ценности и разбирания за изкуство, морал и етика. Пустинята в душите е толкова голяма...

Любим цитат

"Когато хората кажат за мен-"Тя си има всичко"- аз имам един отговор- Никога не съм имала утрешния ден!"
Елизабет Тейлър

Любима песен

Щастието...

Щастието не се усеща...
Сънувам морето и... теб.

Внимавай кого мразиш! Може да се окаже някой, когото обичаш...

За да причиниш мъка на завистниците, трябва да си в добро настроение.

Диоген

Единствено времето разбира колко силна е била любовта...

Единственият защитник срещу чуждото его е собственото ни...

Добро неделно утро!
Прекрасно е да се събудиш до любим  човек,... да усетиш ръката му, да се вслушваш в умереното му дишане, да наблюдаваш любимото лице. Да очакваш събуждането му и изпиете  заедно ароматно неделно кафе... Невероятно... вълшебно събуждане...

Често хората  предпочитат да бъдат лъгани, вместо да им бъде казвана истината- такава, каквато е.

Красивото в човек винаги буди възхищение. Най-напред харесваме ония външни белези- очи, походка,... всичко визуално, което чисто физически ни привлича. Едва когато се опознаем търсим в другия онези черти в характера, които са символ на добрата душа за нас.

Любима мисъл

Един ден ще се събудите и вече няма да имате време да направите нещата, които винаги сте искали.
Затова- направете ги сега!
Паулу Коелю

Любими цитати

Понякога хубавите неща произтичат от лоши дела.

Агата Кристи

Животът на колко ли хора е бил разбит, когато един-единствен човек е отказал да послуша сърцето си.

"Топъл мед и пчелен восък" Марисол

Винаги ще има цветя за тези, които искат да ги видят.

Анри Матис

Добре е, когато човек може да бъде такъв, какъвто е.

Хорхе Букай

Любовта е радост от самото съществуване на другия.

Хорхе Букай

Жената трябва да бъде две неща- елегантна и зашеметяваща.

Коко Шанел

Парфюмът се носи там, където искате да ви целунат.

Коко Шанел

Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.

Френсис Бейкън

Човек, който властва над другите губи своята лична свобода.

Френсис Бейкън

Любими цитати

Ако нещо те прави много щастлив- улови енергията, задръж чувството, усещай го, сякаш моментът е безкраен- така впрягаш силата на своето щастие, за да постигнеш исканото!
Това е играта.
Това е забавлението.
Това е радостта да твориш живота си!
Р. Бърн

Ако волята се хваща за дреболии, то тя се превръща в твърдоглавие.
Георг Хегел

Със студена вода могат да се мият само ония хора, които имат много топлина.
Петър Дънов

Истинското приятелство се гради с време и се доказва всеки ден!

Жената си заслужава, когато е спечелена, а не когато се предлага сама.

Откажи се да виждаш препятствията, виждай само възможности.

Да си влюбен означава  не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията.
Хорхе Букай

Истинският приятел никога не застава на пътя ти, освен ако не се случи да тръгнеш надолу.
Арнолд Глазоу

Истинското приятелство се гради с време и се доказва всеки ден.

АКО ТЕ ИМА ТЕБ

Когато си тъжен...

Когато си тъжен, когато чувстваш душата си като затворен прозорец,когато ти е уморено и искаш да избягаш от света на проблемите, когато ти е писнало от "клонингите" ти и не ти е интересно, когато ти се говори или просто само мълчи, обади ми се!

Обади ми се, ще приема болката ти и ще те накарам да се усмихнеш!

Защото го мога!

ИЗПУСНАТИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ТЕЖАТ ПОВЕЧЕ ОТ ДОПУСНАТИТЕ ГРЕШКИ...

От една любима страничка...

Lionel Richie - Hello / Lyrics ♫

Отивам си.

 Не се сбогувам.

Морето е по-силно и раздробява на късчета всичко, което имахме.

Ти имаш своята паднала звезда, единствената, която търсеше.

Щастлива съм за теб.
Повече не искам да те виждам.
Не се сбогувам,
но те питам, защо всеки  пък, когато искам да си тръгна ти започваш да ме молиш да остана?
Искаш ли, да те съжалявам?
Твоят път не е мой!
Отивам си!

Продължавам по своя път.
Allegrialis
2011, ноември

Photo: Pinterest

Усмивката ти!

Усмивката на лицето ти е първото, което искам да видя, когато се будя сутрин!
Тя е нежна като докосване, тя е лъч от душата ти.
С нея започва по-лесно денят ми.
С нея е усмихнато  и слънчево в душата ми!
Усмихвай се!

Днес е Еньовден.
 Денят, в който според народните вярвания водата и билките лекуват. Той е един от най-важните празници в народния календар и съвпада с датата на рождението на Йоан Кръстител
В основата на празника е култът към слънцето, което е и календарно обосновано заради лятното слънцестоене.
Прието е, че на Еньовден билките придобиват своите лечебни свойства - това е и времето, в което започва беритбата на лечебните растения.
През нощта и водата придобива магическа сила. В реките, езерата и кладенците тя също е лековита, защото слънцето се е „окъпало“ в нея.

Да посрещнем денят с усмивка!

И нека първото и единственото, което поискаме е да прегърнем най-скъпите ни хора!

А после- да им подарим денят!

А защо не и... красиви цветя?

Хубава неделя!

Каквото и да казвате, хубавото време е въпрос на гледна точка. На Вашата гледна точка.
Дори да е мрачно, дъждовно или студено- дъждът ти се струва приказка, а бурята-романтично приключение, ако е топло и уютно в душата ти, нали?

Всеки човек има право на мнение. Всеки човек има право да изрази позицията си, по какъвто и да е въпрос. Когато това става ясно, аргументирано и точно - позицията му бива разбрана.
Ако умееш да разбираш това право, си добронамерен и открит.

Ако правите нещо прекрасно и възвишено,
а никой не го забелязва-
не тъгувайте!
Изгревът е най-прекрасната гледка на света,
а повечето хора по това време спят!
Джон Ленън

Някои казват, че животът е достатъчно дълъг за всичко за да се опита поне веднъж.
Не е вярно! Много неща опитваме само в сънищата си, други в нашия малък въображаем свят, а за други просто... нямаме време. Трябва да умеем да ценим всичко, което присъства в нашия живот, да се радваме, че дишаме и усещаме красотата!
Защото, понякога е късно дори за мечти.
Allegrialis
Photo& Pinterest
Неслихан Атагюл

Искам с някого да помълча
да повярвам в спрелите му стъпки.
Да усещам нечия душа,
как до моята седи на пътя.
Да позъзнем тихо във нощта,
мълком да се наговорим.
С въгленче от есента
под луната да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча...

(неизвестен автор)

Красиво е да се усмихваш, но въпрос на сила е да останеш усмихнат и в най-трудните моменти!

Прегръдката на дървото

Нямате ли  прегръдката на дървото, не можете да се прегръщате истински.
Толкова чиста и истинска.  При другите прегръдки, всеки се вслушва в ритъма на другия и очаква нещо...
А то те обгръща с топлина, пропуска земната магия и усещаш ритъма на живота. Истинският.
Дървото е лято сега, и е толкова нежно , и е топло- пречистващо.
Обичам да лежа под клоните му след прегръдка... и да гледам с поглед замечтан- памуково небе...

УСМИВКАТА

Усмивката е като нежно цвете!
Усмивката е като роза!
Дарявайте усмивки! 

Ако ти не повярваш в себе си- никога няма да успееш!
Защото, можеш да успееш, дори и никой да не вярва в теб!

Излишен е въпросът "Защо?", когато любовта е изгубена...

Радвам се на усмивката ти!

Радвам се на усмивката ти! Радвам се на твоята любов!

Истински и искрено прегръщам щастието ти! 

И няма да помрачат думите ти чувствата ми... на радост. Спомням си, че се учудваше на моето умение да се радвам, когато при теб всичко е наред, а аз примерно имам проблем. Спомни си! Казвах ти.. радвам се на слънцето, на тревата, на усмивката на непознати хора, на малките и дребни неща!  Какво толкова се радваш?-питаше... Така и не разбра!

А да обичаш истински  е невероятно,предполагам! 

Дано сега разбираш радостта на другия до теб!

Никой не вярва на думи

Никой не вярва на думи. На прости обещания. Така сме устроени хората. Често пъти ни признават, че ни харесват, че.. дори обичат..
Това са просто само думи, ако не са подплатени с действия... Не е трудно да покажеш на някого,колко много държиш на него. Не е трудно да докажеш чувствата си.  Просто бъди истински и открит.

ЧЕСТО, ОНОВА, КОЕТО ИСКАМЕ ДА ПРАВИМ, НЕ Е ОНОВА, КОЕТО ТРЯБВА ДА ПРАВИМ!

Не се иска кой знае каква смелост, за да бъдеш различен...
Просто трябва да бъдеш себе си- открит и честен с другите.
Така, няма да се слееш с тълпата.

Не съм разочарована от него. Той е такъв, какъвто е. По-скоро съм разочарована от себе си и от очакванията си - той да е различен и истински.
Понякога така се случва. Заблуждаваш се. Имаш една изградена представа, а в един момент сякаш проглеждаш и виждаш, колко всъщност не си бил прав. Това си е за твоя сметка. Не можем да укоряваме другите, когато са били открити с нас, че не са такива, каквито ни се иска.

Когато някой има желание да бъде с някого, прави всичко възможно това да се случи!

Тази моя любов
Тази моя любов, полудяла, немръкнала,
във сърцето пожари и клади тъче.
И усещам ръцете ти овдовели, изтръпнали,
как за дъх животворен протягат се те.

Тази моя любов, полудяла, немръкнала,
е съблечена, истинска, гола с дъх мед.
Извървяла луни и за обич пресъхнала,
преживяла вината си и е вече пред теб.

Тази моя любов, полудяла, немръкнала,
съдбоносна, решена със вик да прости.
С неузрялата ръж-сто жениха завърнала,
твоите мъжки копнежи дошла да взриви.

от Маргало

Един антрополог предложил на децата в африканско племе следната игра. Той сложил кошница с плодове близо до едно дърво и казал на децата, че първият, който стигне до плодовете ще спечели цялата кошница. Когато им казал да започнат да тичат, всички те се хванали за ръце, бягали заедно и седнали да се наслаждават на плодовете заедно. Когато ги попитал защо са постъпили така, при положение, че ако един от тях бе стигнал пръв до плодовете, всичките щяха да са само за него, те отговорили: "УБУНТУ! Как може един от нас да е щастлив, когато останалите са тъжни?" Думата "убунту" няма точен превод в "цивилизования свят" - тя означава "аз съм, защото ние сме"...

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!

КОГАТО ИСКАМ НЕЩО МНОГО СИЛНО, и когато съм сигурна, че е истинско и различно се боря за него. Защото зная, че си струва!

Добро утро с усмивка!

Събудихте ли се?

Обожавам ранното ставане и ароматът на кафето!

Подарявам ви една прекрасна роза и моята усмивка, с пожелание за един страхотен ден!

03/20.2013

06.30h

Bulgaria

Когато театърът свърши...

Когато театърът свърши и маската падне... се чувстваш разочарован. След време се чудиш, как по дяволите, си могъл да допуснеш, че този човек е различен... Разбираш, че просто е част от циничното блато с клонинги, и се чувстваш доволен, че не си стъпил и потънал в него!

Желание...

Имам нужда, понякога просто да хванеш ръката ми. Имам нужда, понякога просто да ми се усмихнеш. Имам нужда, да усещаш душата ми...

Толкова много ли искам?

Понякога е трудно да покажеш себе си.  Понякога дори най-близките до теб хора, сякаш не те познават...  Опитваш се да разбираш другите и.. донякъде успяваш, но тяхното нежелание или неумение да ти отвърнат със същото, те демотивира. В известен смисъл водиш битка с вятърни мелници. Колко съвременни варианти на Дон Кихот и Санчо Панса...

Приятна нова седмица!

Нека е усмихнато утрото ви! Нека е лек и успешен денят ви!
Забравете поне за миг проблемите и се усмихнете! Ще се почувствате по-добре, сигурна съм.
Представете си , че липсвате на някого, че мисли и мечтае за вас, и му се иска да сте усмихната и щастлива! Направете го за него. Направете го най-вече за себе си!
А аз от сърце ви подарявам моята усмивка! 

От моята любима страница...

Много ми харесва тази мисъл на Рей Бредбъри от "451 градуса по Фаренхайт"-

"Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има и следа; градинарят ще остане там цял живот".

Тази вечер,  един прекрасен човек ми напомни тази забравена мисъл... А неговите думи са невероятно красиви, и си позволявам да го цитирам- "Прекрасният човек се запазва в душата, независимо от всичко".

ЕДНО ЖЕЛАНИЕ

Много бих искала да си намеря едно духче, което да изпълни едно мое желание- искам да ме превърне в сълза, която нежно да се плъзне по бузите ти... и да замре в устните ти...
Без дори да съм те имала истински, ... толкова много ми липсваш.

Странно...

Да, странно..
Времето е неумолимо... 
Идва  момент, когато някой спира да ти липсва, но не защото си спрял да го обичаш, а просто него ... го няма!

Усмихни се!

Усмихни се, дари с усмивка другите. Може би някой се нуждае точно от твоята усмивка.
Усмихни се, дори когато ти е тъжно.
Усмихни се и погледни на живота от най-положителната му страна.
Усмихни се на приятел.
Усмихни се на случаен човек от улицата!
Дари усмивка!

В собствените си очи ти си дяволски важна личност...

" В собствените си очи ти си дяволски важна личност. Това трябва да се промени! Тъй кошмарно си важен, че се чувстваш прав да се дразниш от всичко! Тъй дяволски си важен, че си позволяваш дори да си тръгнеш, щом нещата не вървят по твоему. Предполагам дори си мислиш, че по този начин проявяваш характер. Чиста глупост! Ти си слаб и надут! "
Карлос Кастанеда

Напълно споделям мисълта, защото много често ни се случва да постъпваме точно така- не се ли получават нещата ни, просто се отказваме или... си тръгваме. Въпросът не е да доказваме пред себе си, колко сме си важни, а да показваме с думи и действия, че продължаваме да се борим.
Наскоро, един човек, просто си тръгна... Дори недочакал да направя следващата си стъпка. А аз съм разочарована не от себе си, затова че не бях по-решителна, а от неговото "бързане", неговото важничене... Що за глупост? В моите очи- той е слабият!

Защо си мисля, че общувам не с душата на човека, а с неговото желание да е такъв, какъвто му се иска?
И се затварям просто... а е лесно да кажа, че не ми пука. Пустиня в душата и нищо...

Ако искаш да се сбъднат мечтите ти

Ако искаш да се сбъднат мечтите ти, никога не спирай да се бориш! 

Защото, мечтите са вяра, път и надежда!

Какво е доверието?
Казват, че то се изгражда и заслужава с времето. Винаги ли трябва да подлагаме на тест хората, за да им засвидетелстваме своето доверие?
А тогава, когато водени от своето усещане и чувства, изпитваме доверие към даден човек, доверяваме му мислите си, трябва ли непременно да очакваме в един момент предателство или разочарование?

Happy International Women's Day!
Честит Международен ден на жената!

Бъдете много усмихнати и щастливи!

Много любимо стихотворение....

И всяка твоя болка преминава в мен.
И всяка твоя радост ме опива.
И изгревът на твоя слънчев ден
с изгрева на моя ден се слива.

О, преданост, наречена любов...
Преплетени са корени и клони
Ведно са събрани и молба и зов,
и огнени и мрачни небосклони.

О, преданост, наречена любов..
Безкрайна. Без очаквана отплата.
Ако е нужно, с тебе съм готов
да тръгна и да прекося земята.

Ако е нужно, ще загивам с теб.
Ако потрябва- с теб ще се възраждам.
Ще бъда и невинност на дете.
И зрелост с неутолима жажда.

И нека твоят път да е суров.
Пак всеки трепет ще отеква в мене.
Когато сме живи. И нетленни...
О, преданост, наречена любов.

Р. Василев

И аз... като теб!

И аз, като теб, мили приятелю се радвам на щастливи и усмихнати хора!
И аз, като теб харесвам простите и обикновени, и необикновени неща- като прекрасните мигове с любим човек.
Но... не приемам твоята условност!
Не приемам твоето сбогуване и завръщане...и всеки път с условия!
Не разбирам...

" Любовта отдавна не е това, което беше"... казваш

Любовта отдавна не е това, което беше- казваш.
Да..., но любовта е такава, каквато сме ние. Такава, каквато самите ние я създадем, такава, каквато я чувстваме...
Тя зависи от нас, хората. Тя е израз на най-нежните ни чувства. За мен, тя е най-възвишеното чувство, което изпитваме ние, хората. 
Всеки има свой свят, частица от големия. А знаем, че нашият свят е такъв, какъвто ние си го направим. И колкото и да са лоши нещата извън него, ние не можем ей така, просто да махнем с ръка и да се примирим. 
Ти харесваш красотата у другите, а не виждаш своята. Ти харесваш любовта при хората, а не вярваш в своята.  Ето... затова ти е трудно да повярваш в нещо истинско и различно, с което случайно съдбата те среща. Съмняваш се, отхвърляш го, не вярваш... Отиваш си...

Моята мартеница е за всички приятели, които обичам и се радвам, че ги имам.
Нека е пролетно и слънчево в душите на всички!
Нека сте здрави и безумно щастливи!
Много обичливи и добри!
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Като птица, кацнала на прекрасно и омайно дърво... чиито клони са я наранили.
Иска да е тук, но я боли...
Иска да отлети, но я боли...
Клоните ще излекуват болката, за да остане,
отлита и се връща,
или ... отлети завинаги.

Когато се довериш на някого напълно, с цялото си сърце и душа, когато му разкриеш най-съкровените си чувства и желания, накрая на финала, несъмнено, ще имаш два резултата-
Или приятел за цял живот! Или... урок за цял живот!
НИКОГА не съжалявам за нещо, което съм искала, нещо, което е провокирало доверието ми и съм била открита- независимо от резултата...

След всяко твое завръщане, 

след всяко твое сбогуване-

аз губя себе си...

Има чувства, леки и неуловими.
Като дъха на снега, на мъзгата.
Те се разпръскват, преди да си им дал име,
но ти помниш смътно аромата им.

Има чувства, гъсти като смолата,
дето капе под брадвата на дърваря.
Те лежат векове под земята
и се превръщат в камъни кехлибарени.

Има чувства, горчиви като пелина,
чувства – ярки като светкавици нощни…
В черупките на словата застинали,
те и след мен ще живеят още.

Чувства
Станка Пенчева

Винаги ще си мисля за теб.

Винаги ще мисля, какво би станало, ако...

Ти!
 Винаги ще ми липсваш.

И дали отново ще се случи да чуя за теб, дали ще се докосна по оня неповторим начин до теб, дали ще чуя гласа ти, дали ще видя лицето ти - винаги ще си представям, какво би било, ако...

Ако бях друга. Ако не бях нерешителна. Толкова бояща се от теб, от твоето съществуване, сякаш минаваше през мен като сън. Плашеща се от чувствата.

Месеци, месеци...
 Колко ли бяха?
Не ги броя. Бяха цяла вечност.
 И мълчание от теб.
 С нищо не показа, че ти липсвам. Долавях единствено настроението ти - винаги забавляващ се, винаги на макс, ироничен, а в същото време флиртуващ  точно с толкова повърхностни момичета, на които  се присмиваше.

Не ревнувам, по дяволите.
 Не ми пука за тях. Не ме интересуват.
Ти знаеш, че съм различна.
Знаеш, че моите интереси са различни.
 Обрече ме  да мисля само за теб и да изгарям, да мечтая тайно всяка вечер да идваш в сънищата ми. Да искам  да онемявам от думите ти, да те искам...

Появи се отново.
 Бях толкова безумно щастлива, че не вярвах на очите си.
 Сякаш докосната леко с перцето, на онова нежно очарование, което винаги съм долавяла от теб. Сънувах те. Желаех те. И отново – нерешителна - да ти го кажа.

Споделих мъката си, копнежа, и колко много ми липсваше. Но, толкова. За другото исках да се сетиш. Сам.

Отговорът ти - нежен, вежлив, учтив, но... не вярващ, търсещ доказателство за думите ми...

Опитах се да ти дам мъничко от мен - направих малка крачка.
 Не събрах смелост за повече.
 Не беше достатъчно.
А толкова исках да ме приемеш и да ми дадеш времето...
Не можеше да чакаш?!

Отиде си...
 А аз загубих себе си.

Винаги ще ми липсваш.
февруари 2013 година.
Посветено.
Allegrialis

Гледаме едни на други като на вещи... Някои купуваме, други продаваме.. трети просто захвърляме... И се чудим, защо е празно в душите ни...
А когато любовта ни докосне, мислим, че е някакво безумие. Не вярваме в чувствата на другите, не вярваме и в собствените си. Някои захвърлят и чувствата на духовното сметище.
Винаги мисля позитивно, но... не си правя илюзията, че мога да бъда единствена за този, когото искам.
И как да го накарам да повярва в искреността ми, в чистотата на чувствата ми, когато е заобиколен от евтини хора, когато не харесва светът, когато всеки щрих от неговото поведение говори, че е безкрайно разочарован...

Хората не се променят с времето. Те са същите, само някои черти от характерите им се допълват, други просто се видоизменият. Характерът не се променя, той леко се боядисва. Някои добавят различни окраски...за съжаление, повечето са в сиво.

И стават и душите сиви.

Вътрешната красота е невидима за хората, без лица и души. Стадото от бездуховни, кухи кукли, дотолкова е замъглило усета им за истинското и различното, че искат "доказателство", ... или ти тръшват вратата!
И най-голямата грешка е да кажеш на такъв човек, че го цениш, или харесваш. Защото ти се присмива и те прави на глупак!

Търся някой, за който да бъда безкрайна,
без до лудост това да го плаши.
Да открие тайния извор в душата ми.
Да потънем в нестихваща жажда.
Да усеща колко са цели минутите
в тишината, когато прегръщаме.
Да ми бъде посока , когато сe губя,
за да има къде да се връщам.

Някой, който, просто така, без причина,
би целунал брега недокоснат.
Някой, който умее да бъде обичан.
И задава открито въпроси.

Някой, който би ме последвал в мечтите.
И не би ми прекършил крилете.
Някой, който носи смелост в очите си
да открива нови вселени.

Не, не принцове търся. Аз съм пустинна.
И живея в един от оазисите...
Сънувам един алхимик, че се скита
и извора търси, скрит във душата ми...


Бисерче (Бистра Малинова)

Никога не разкривай и не показвай, най- нежните си и искрени чувства пред някого! Направиш ли го... се чувстваш глупак!

Рано се събудих. Започнах да приготвям багажа си. Да... с намерението да отида при него. Да, при него, в далечното В.Т. Оставях всичко- спешните задачи... ама какво ми пука за тях... Исках да отида дори само за един час, за ден... просто да види- че аз съществувам, че го искам до безумие.
Смятах, да му се обадя, едва пристигайки в неговия град . Почти бях готова- изкарах колата от гаража, сложих чантите и се върнах за телефоните и лаптопа. Преди да го изключа, надникнах в социалната мрежа.  Онемях. " Обичам те" го казваше на друга. Не зная колко време мина, а аз стоях загледана в монитора. Очите ми се замъглиха. Плачех без глас. Разбрах, че не съществувам за него.  Прочетох и нещо такова- " Въпрос на време е да забравиш някого, но въпрос на воля  никога повече да не допуснеш този човек обратно до себе си"......

" Имаш красиви очи" - ми каза.

Не, твоите са красиви! Те са сини, като морето, което обичам.

"Имаш красива усмивка".

Не... твоята усмивка е красива!

Смехът му и топлата нежна прегръдка накараха сърцето ми да излезе от ритъм...

И... преобърна денят ми!

Много любимо стихотворение...

Цигански пътища в края на лятото,
дълго ще водят очите ти.
Слънце и вятър сменят местата си,
и се усмихват на фотолюбители.

Смахнати чайки луди по залеза
някого викат неистово.
Детски лица ала пясъчни замъци
вярват и молят за нещо измислено.

Морските вълци, слънчеви старчета
бавно разказват кого са обичали.
Тайно в очите им, голи се мяркат
родени от пяната руси момичета.

Още хиляди ноти и хиляди думи,
горещите плажове тихо ще скрият
посветени на толкова, просто безумие
този свят е жена,
и морето е нейна стихия.

Този свят е жена
Мартин Карбовски

Тази нощ...

В нощта на старата и новата година, говоря ти за изгреви и залези, за сълзи и усмивки, за щастие и мъка.

Искам да съм очите ти, които ме гледат... и потъвам в тях.

Искам да съм устните ти, които жадно ме изпиват. Искам да съм нежните ти ръце, искам да съм душата ти, която ми върна всичко- усмивката, смеха, радостта, гордостта, върна мен-самата.

Онемявам, загубвам се в палитрата от чувства, които пръскаш, сякаш имаш вълшебен звезден прашец...

Хей, не забравяме ли нещо? Нека я поздравим!

Здравей! Добре дошла нова годино- 2013!

И нека всички вярваме, че светът вече е друг- по -съпричастен, по-усмихнат!

Нека има мир и любов!

Нека всички сме здрави, да е топло в душите ни, да забравим злобата и обикнем доброто!

Не искам да ми купуваш цветя всеки ден.
Не искам да ми показваш, че съм слаба.
Не искам ежедневно да ми доказваш, колко истински мъж си... зная го.
Искам да разбираш моята нужда от теб.
Искам да усещаш моята болка за теб.
Искам в ден, като този, когато изпитвам страдание от загубата на любимият ми баща- да искаш да си с мен.
Искам да ме обичаш...