Небето зарони
сълзици-звездици.
В прегръдката твоя
утихнах.
А после -
разпилях се
на дребни парченца.
Тук - малко тъга,
там - дребна усмивка.
Изстрадана
самота
сред рози
и сутрешно дълго кафе.
Забързана нежност
в смълчано
сбогуване.
Небето ли плаче?
От стих
за дъждеца
превърнах се
в изповед...
Allegrialis

Photo: Pinterest

Намерих те.
И се промени
светът ми.
Намери ме.
И светът
те промени.
Allegrialis

Photo: Au-Contraine

Да се завърнеш

И без алармата се будех около 6 сутринта. Не си представях, че денят ми може да започне около обедно време. Има хора, които обикновено по това време се събуждат, когато половината от деня си е отишъл и времето е безвъзвратно загубено.
Телефонът иззвъня и с голямо неудоволствие протегнах ръка, като внимавах да не преобърна разтворената от снощи книга.
Звънеше ми Ела.
От разговора разбрах, че има проблем с най-добрата си приятелка. Лелеее... ама, че тривиална история - онази нахалница разбила връзката с него - очарователния мъж, с който Ела излизаше от три месеца, и за чиято връзка всички бяха сигурни, че ще продължи...
Не знам на какво разчиташе, като се обаждаше на мен и как смяташе, че аз мога да повлияя за обрат в създалата се ситуация. Оказа се, че познавам "нахалницата".
Когато хората допускат някого в живота си, когато започнат да го приемат за близък, когато смятат, че е приятел, стават невероятно обсебващи и понякога прекаляват и с доверието. Споделят всичко, каквото им хрумне...
Allegrialis

Photo: Pinterest

Жените
сме така
устроени,
Приятелю,
че все изграждаме
стени защитни.
За себе си.
Около
дома си.
Защото,
няма нещо
по-разочароващо
от красиви и фалшиви,
но без бодли
и аромат
"прекрасни"
рози...
Allegrialis

Photo:
Pinterest
Red roses

Не наказвай
за своите грешки
онези,
които обичаш.
И най-чистият
извор
пресъхва,
но водата
е по-жадна
от жадните
и избира
къде
да избликне.
Allegrialis

Photo: Tellmenow.info

Вятърът
ме обича
и често
танцува със мен,
често прегръща.
Един път-нежно,
друг-
грубо и шеметно.
А най-обича
да играе
с косите ми,
да чува често
смеха ми.
Вятърът знае,
че обичта му
е по.ценна
от бисер,
и в топлите
дни е
голям изкусител,
страстен,
неудържим
в гонитбата
с мен.
Allegrialis

Photo: Pinterest

За любовта си не мога да пиша. 

И някак странно се чувствам, когато говоря за нея.

 Само пред Него.

 Можем ли да обясняваме чувствата си?

 Мога ли да обясня защо обичам слънцето, звездите, или тревата, цветята?

И кой ли търси обяснения?

 Чувствата се показват.

 За тях не се говори. 

Allegrialis

Photo: Polina Deliradeva

Толкова много
осакатени души.
Не...
не ми е жал.
В злобата си са забравили всичко земно и човешко. И скърцат, скрибуцат, мъчат се да издадат един смислен акорд.
Не им се получава, защото си живеят в миналото. Като дърво с дълбоки корени са. Миналото ги обсебва, като в тъмнина безлюдна са, не виждат лъч светлина, а егото им ги притиска и... забравили за смисъла човешки - да се радват, да обичат, да немеят пред красотата и съвършенството на природата, те вегетират...
Съжалих ги.
 Вече.
Allegrialis

Да се завърнеш

И тази неделя не беше по-различна.
Почти половин година измина и вече напълно бях свикнала с обстановката - хората, манталитета, природата, градската среда, колеги и преподаватели. Постепенно се сближих с дона Мария. Все по-често, когато се срещахме пред входа на къщата разговаряхме, и не преставах да се удивлявам на непрекъснатия позитивизъм, който сякаш струеше от нея. Винаги беше усмихната, винаги лъчезарна, винаги се обръщаше много гальовно-мило към мен и заобичах възрастната жена. Улавях се, че очаквам да ме покани у тях и почти съжалявах за първоначалното си дистанцирано поведение, защото отношението, което показваше с всеки изминал ден към мен ме стопляше. Питаше ме откъде така хубаво съм научила езика им, от каква литература се интересувам, какви филми харесвам... и всичко това все набързо пред входа или в китната градинка.
Приех поканата за обяд, защото имах предчувствието, че това няма да е просто обикновен обяд, а ще си говорим по-дълго, ще се опознаваме. Очаквах с нетърпение да разгледам книгите в библиотеката, за които ми говореше, снимки, албуми. Исках да науча повече за живота, който е водила, защото се срамувах, че не зная нищо за нея, освен, че е пенсионирана учителка.
Удивлявах се на начина, по който се обличаше - винаги много стилна, елегантна, въпреки, че дрехите, които носеше бяха скромни. Обувките ѝ обаче винаги бяха съчетани невероятно добре с чантите, с шаловете и изглеждаше перфектно.
От сутринта бях развълнувана. Изпих набързо кафето си, попрелистих една книга за японската митология и излязох да купя някакъв подарък, който да поднеса с влизането ми. Купих огърлица, три червени рози, и голяма кутия - бонбониера.
Облякох се съвсем обикновено - бяла дантелена блуза, тъмно-лилав панталон... та нали щяхме да обядваме двете в домашна обстановка, и почти съвсем без грим и... позвъних на вратата на прекрасната ми хазайка.
Отвътре се чуха гласове и това малко ме притесни, защото не очаквах, че ще има други хора.
Вратата се отвори широко и... видях срещу себе си трима души - дона Мария, един възрастен господин и... моя професор!
Ето, така се запознах със семейството на Диего.
Allegrialis
Из "Да се завърнеш"

Photo: Pinterest

Да се завърнеш

Дните минаваха бързо, безгрижно.
Нямах време за скука, не се чувствах самотна.
Понякога се улавях, че нарочно търсех усамотение от динамичните дни, и все пак така добре успявах да разпределям времето си, че ми стигаше за всичко.
– Cara mia, искам да те запозная с родителите си. Както знаеш, баща ми е италианец и от десет години живее в Рим, все още преподава, а тази неделя ще пристигне в Испания и ще дойде до дома на майка ми на обяд, за да се видим. Ще ми бъде изключително приятно и те моля да не отказваш поканата ми.
Това беше изненадващо за мен, защото отношенията ни бяха само приятелски. И все пак акцентът в поканата не беше "да те представя", а "запозная"... видимо две различни неща и не биваше да си внушавам нещо различно. Но, предварително знаех, че ще откажа.
Дона Мария също ме покани на обяд в неделя и приех поканата.
– Професоре, отказвам ти и искрено се надявам, да ме извиниш. Нека да оставим за друг път. Имам ангажимент, който вече поех и не мога да откажа.
В очите му прочетох съжаление, но каза, че разбира и за пореден път поиска да го наричам Диего.
От малка бях възпитана да уважавам учителите си и никога да не преминавам границата, да не фамилиарнича, да спазвам дистанцията и ми беше трудно да премина към малкото му име, въпреки разрешението му, въпреки приятелството ни. Все си мислех, че не е редно. Когато бяхме само двамата му говорех ту на "Вие", ту на "Ти", и винаги се обръщах с уважение, с титлата му. Но, дори и някога да го направех, знаех, че ще бъде само между нас, а сред колеги и преподаватели ще си остане "професор".

Неделята за мен винаги е бил денят за нищонеправенето. Само в този ден съм различна от останалите дни, в които все бързам, бързам. Ставах късно, излежавах се, правех си капучино, след което се връщах обратно в леглото и бавно го изпивах. После ставах, обличах някоя тениска и клин и излизах на терасата сред цветята и се отдавах на... мисли за дома и за Него. Понякога тръсках глава сякаш да прогоня от мислите си спомена за Него, не отговарях на мейлите му, защото не можех да разбера внезапно появилия му се интерес и любопитство към мен, и то сега, когато ни делят стотици километри разстояние.
Нали казват, че разстоянието не сближава, а отдалечава.
Allegrialis
Из "Да се завърнеш"

Photo: Pinterest
Model: Tiera Dysk

Любовта е смисъл, вдъхновение, желание, аромат, вкус, присъствие, настроение, мисъл, думи, обич, доброта, съвършенство, несъвършенство, история, миг, фантазия, красота, обич, изкуство, поезия, цветове, лято, дете, любим, море, небе, слънце, земя...
Пропуснах ли нещо?
Allegrialis

Photo: Polina Deliradeva