Сълзите
са дъжда
в душата.
Усмивката твоя
прогони дъжда.
И стана ми
топло
и чисто.
Сега сънувам
водопади
кристални
и с вятъра,
щастлива
се гоня.
Когато
събудя се,
душата ми
пак
ще празнува.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Той се вгледа в лицето ѝ. Не я разбираше. Защо плачеше в момента? Какви лицемерни сълзи! Само жените са способни на това. Тя сама поиска да си тръгне. От месеци, той усещаше, че връзката им не върви, правеше някакви опити за разговор с нея, защото си мислеше, че може той да е причината, но тя упорито отхвърляше всякакво разискване за някакви проблеми и всичко си вървеше по старому. Да, ама не! С времето все по-често водеха безсмислени спорове, които преминаваха в караници и след това с дни не си продумваха и дума. Разминаваха се без да се погледнат. Сутрин тя излизаше бързо, недопила кафето си, а той се бавеше нарочно в банята. Раздялата им беше неизбежна. Не връхлетя като ураган, а беше като очаквано, необходимо бедствие. И двамата я очакваха и сякаш огромен товар се смъкна от плещите им. Една сутрин, тя събра багажа си, а той мълчаливо я гледаше. Искаше му се да я прегърне, да вдиша мириса на косите, които толкова обичаше, да зарови ръцете си в тях и да чуе тихия и нежен глас. Знаеше, че това е краят и всичко останало би било лицемерие...
Allegrialis
"Детелина за щастие"

Photo: Polina Deliradeva

Щастието е
в малките неща.
В тихи и простички
думички,
не в гръмки
обещания,
в нежни
и малки цветенца,
не в скъпи
букети.
Allegrialis

Photo: Polina Deliradeva

Парченца
счупено
щастие.
Късче
по късче
събирах.
Не търсех -
сами
ме откриваха.
И после...
се криех
преситена.
Allegrialis

Photo: Bohem style