"Аааа, Вие ли сте внучката?" Грубият глас почти ме стресна. Никак не се покриваше с външността на русокосото създание, което изпълни рецептата и ми подаде лекарствата.
"Не съм внучката. Въобще не познавам тази жена. Има ли значение?" . Гласът ми трепереше от жал към жената, с която се бях запознала само преди петнайсетина минути.
Тя излезе от аптеката.
"Ето, започнаха да просят и с рецепти. Срам нямат" ме догони друг глас. Обърнах се и видях другата аптекарка. Беше по-възрастна от русата си колежка с грубия мъжки глас. Върнах се.
Изгледах я и казах: "Жената в никакъв случай не е просяк."
Тя - "Вие, моето момиче сте много благородна. Това е хубаво, ама, то ако почнете така да купувате лекарствата на закъсали, как ша я карате... Хахахаха старите имат пари, ама ги крият в дюшеци, къде ли не, а реват, че нямат пари, все пенсиите им били ниски."
Изгледах я. "Не съм Вашето момиче, уважаема госпожо. Бъдете по-състрадателна. Работите с болни хора, нали?" и излязох, защото жената ме чакаше.
Подадох торбичката с лекарства и една моя визитка. Казах и да ме търси, ако има нужда от нещо. Изведнъж, тя заплака, започна да рови в чантата си и извади една кърпичка. Разви я и ми подаде... златна халка.
Една буца заседна в гърлото ми. Задушавах се. И съвсем безмълвно заплаках. Не виждах нищо, сълзите ми се стичаха, усещах лицето си пламнало в огън..."Моля Ви, не го правете. Вземете си пръстена"- промълвих и не помръдвах... Тя стисна ръцете ми, взе си пръстена,  целуна ме и си тръгна.
В главата ми нахлуха спомени от едно лято.

Бях на 13 години.
Майка ми беше открила вече първия си магазин за парфюмерия и козметика. Обичах да стоя в него и да подреждам - разрешаваше ми да го правя под непрекъснатия и поглед в началото, а после ми се доверяваше напълно и започна да ме оставя и сама, докато с продавачката отиваха да изпият по едно кафе наблизо.
Един ден, влезе една баба, подаде ми рецепта с думите - "Дай ми чедо пари да си купя лекарствата.". Разгледах рецептата - срещу всеки медикамент - аптекарката беше написала с химикал цената, накрая и общата сума. (Майка ми често даваше пари на закъсали хора, и без притеснение извадих от касата пари и ги дадох. Казваше ми, че има много, много бедни хора (не, че ние бяхме богати) и когато човек има възможност трябва да помага. Така се прави добро.) Написах на едно листче - "дадена сума за рецепта на една баба"и пъхнах листчето в касата. Сумата беше почти колкото половината ни месечен наем на магазина...
Забравих за случката.
Баща ми мина и ме взе с колата, а майка ми остана в магазина. След два часа се прибра и ни разказа странна история.
Точно преди да си тръгне, влязла една баба и поискала пари за лекарства. Подала рецептата. Отворила майка ми касата и изведнъж видяла бележката с моя почерк. Сумата в нея била същата като в рецептата. Изумена, погледнала бабата и казала " Повече не искам да Ви виждам тук. Как не Ви е срам?". Бабата веднага, без дори да се извини излязла от магазина.
Продавачката била онемяла...
На въпроса ми "Мамо, защо тази жена постъпи така?" не получих отговор...
Майка ми плачеше.

Красотата на жената е в нейната женственост и естественост. Тя намира проявление и в нейното чувство за естетика, етика и морал.
Красивата жена приковава върху себе си вниманието на хората освен със стилна визия, с неподправеност и сдържаност.
Истинските мъже оценяват това. А останалите?Те са при силиконките с нацупени надути устни, дълбоки деколтета и вулгарно, арогантно поведение.
И не е важно на колко "много" години си, за да проумееш това, то е част от възпитанието, което са ти дали, част от ценностната ти система.
И не е важно... колко иронични усмивки ще има след моите думи...