Пейката
под стария люляк
често
ни разказва
спомени.
Живеем си
в настоящето
обаче
и хич
не ни се връща
в миналото.
С бъдещето
си играем
без
да мислим
и чертаем
планове
велики.
А пейката
ще си разказва
за добрите
времена.
Allegrialis
Allegrialis
понеделник, 28 май 2018 г.
четвъртък, 17 май 2018 г.
сряда, 16 май 2018 г.
Не ме прецаквай,
Живот,
точно сега
те обичам.
Забрави
всички
мои
неразумни постъпки,
сега съм голяма,
и достатъчно
мъдра.
Не плувам
във мътни
води,
не вярвам
в илюзии.
Пораснах,
Живот и
много,
много
те искам.
От втория
шанс
се възползвах -
награда
получих -
със здраве
дари ме,
и искам,
желая
и аз
Живот
да даря!
Allegrialis
Живот,
точно сега
те обичам.
Забрави
всички
мои
неразумни постъпки,
сега съм голяма,
и достатъчно
мъдра.
Не плувам
във мътни
води,
не вярвам
в илюзии.
Пораснах,
Живот и
много,
много
те искам.
От втория
шанс
се възползвах -
награда
получих -
със здраве
дари ме,
и искам,
желая
и аз
Живот
да даря!
Allegrialis
вторник, 15 май 2018 г.
понеделник, 14 май 2018 г.
Да се завърнеш
Квартирата ми беше в стария квартал с тихи улички и калдъръм. Много харесвах това място. А в началото се колебаех дали да остана в общежитието или да се нанеса там, в апартамент на втория етаж в стара сграда, но след време, когато стотици пъти се връщах назад се радвах, че майка ми ме убеди в преимуществото да живея сама.
На първия етаж, над приземния, живееше собственичката на сградата дона Мария - мила жена, пенсионирана учителка по испанска литература, голяма любителка на пълзящи цветя, ириси и крем-лилиум - цялата тераса беше отрупана с такива и всеки път, когато излизах на своята тераса усещах мириса на треви и упойващия аромат на крема, много нежния аромат на ирисите. Живеех в жилището на сина ѝ, който от четири-пет години живееше отделно от нея в свое собствено в центъра на града. Не го познавах, а и никога не се засичахме, през време на редките му посещения в дома на майка му.
Измина един семестър, през който се случиха прекрасни неща - сприятелих се с Кларис и Долорес, с Франко и с професора ми по западноевропейска литература - Диего.
Не ходех по купони и събирания, през свободното ми време четях и се разхождах и откривах все нови и нови места, интересни стари сгради, които ме поразяваха с архитектурните орнаменти, с достолепието си, запазената автентичност, чистотата и мириса на старо дърво, цветовете и багрите. Понякога се "загубвах" в цветарските магазинчета и всеки път излизах с нова саксия, сандъче и семена, различни цветя.
Терасата на дона Мария вече си имаше конкуренция. Малко, прелестно кътче, което сама си създадох. Обичах да сядам там, да чета, да пия чай.
Един ден, когато излизах за лекции ме спря и ми каза, че е поразена, приятно изненадана от поведението ми, от чистотата, която поддържам в жилището, от цветната градина, в която съм превърнала терасата и много иска да се сближим. Следобед я поканих на чай. А тя, от своя страна ме покани да обядваме през някоя от неделите, когато и синът ѝ ще е тук, за да ме представи.
Не ми допадаше да се сближавам или сприятелявам със хазайката си, още по-малко със сина ѝ, за когото нищо не знаех, не защото не изпитвах добронамереност, просто... тогава ценях прекалено много свободата си и личното си време и исках самостоятелност, ненатрапчивост, не исках хора около мен, които да отнемат минутите ми в досадни разговори, но дона Мария беше изключително ерудиран човек, много фина, внимателна и не ми се искаше да я огорчавам. Разбира се, учтиво приех поканата ѝ, но показах ясно, че го правя единствено от възпитание и тя ме разбра добре.
От този ден, когато се засичахме си кимвахме за поздрав и учтиво се питахме една друга как сме.
Allegrialis
Из "Да се завърнеш"
Photo: личен архив
На първия етаж, над приземния, живееше собственичката на сградата дона Мария - мила жена, пенсионирана учителка по испанска литература, голяма любителка на пълзящи цветя, ириси и крем-лилиум - цялата тераса беше отрупана с такива и всеки път, когато излизах на своята тераса усещах мириса на треви и упойващия аромат на крема, много нежния аромат на ирисите. Живеех в жилището на сина ѝ, който от четири-пет години живееше отделно от нея в свое собствено в центъра на града. Не го познавах, а и никога не се засичахме, през време на редките му посещения в дома на майка му.
Измина един семестър, през който се случиха прекрасни неща - сприятелих се с Кларис и Долорес, с Франко и с професора ми по западноевропейска литература - Диего.
Не ходех по купони и събирания, през свободното ми време четях и се разхождах и откривах все нови и нови места, интересни стари сгради, които ме поразяваха с архитектурните орнаменти, с достолепието си, запазената автентичност, чистотата и мириса на старо дърво, цветовете и багрите. Понякога се "загубвах" в цветарските магазинчета и всеки път излизах с нова саксия, сандъче и семена, различни цветя.
Терасата на дона Мария вече си имаше конкуренция. Малко, прелестно кътче, което сама си създадох. Обичах да сядам там, да чета, да пия чай.
Един ден, когато излизах за лекции ме спря и ми каза, че е поразена, приятно изненадана от поведението ми, от чистотата, която поддържам в жилището, от цветната градина, в която съм превърнала терасата и много иска да се сближим. Следобед я поканих на чай. А тя, от своя страна ме покани да обядваме през някоя от неделите, когато и синът ѝ ще е тук, за да ме представи.
Не ми допадаше да се сближавам или сприятелявам със хазайката си, още по-малко със сина ѝ, за когото нищо не знаех, не защото не изпитвах добронамереност, просто... тогава ценях прекалено много свободата си и личното си време и исках самостоятелност, ненатрапчивост, не исках хора около мен, които да отнемат минутите ми в досадни разговори, но дона Мария беше изключително ерудиран човек, много фина, внимателна и не ми се искаше да я огорчавам. Разбира се, учтиво приех поканата ѝ, но показах ясно, че го правя единствено от възпитание и тя ме разбра добре.
От този ден, когато се засичахме си кимвахме за поздрав и учтиво се питахме една друга как сме.
Allegrialis
Из "Да се завърнеш"
Photo: личен архив
Да се завърнеш
Кафето сутрин ми е най-вкусно. После през целия ден изпивам по три-четири още, но някак си машинално, като действията на робот, не само, че не усещам вкуса му, понякога дори забравям чашката си пълна погълната от работата.
Кафе с приятели не пия. Отдавна, от ученическите ми години не съм пила кафе сутрин с приятелки, колеги или познати. Става въпрос за истинско натурално кафе, не за различните му варианти и овкусявания.
Кафената церемония съм си запазила само за мен и е толкова неповторима, че не може да се сравни дори с вкусен обяд с колеги или вечеря на свещи с любимия мъж.
***
– Погледни я, cara mia, виж какво съвършенство. Ето това е ръката на природата и нищо не може да го постигне. Тази тъмно.червената е градинска, отгледана е с много грижи, ухае много приятно... Помириши, виж багрите, не прилича ли на фино кадифе?
Взех в ръце прекрасната уханна роза и с цялото си тяло усетих изумителния аромат... на малини. Казах му го.
– Но, това е точно така и много добре изразено. Харесвам сравнението ти, а винаги съм се чудел тези великолепни градински рози на какво ми ухаят, първосигнално си казваш - ето истинския аромат на роза, не е сладникав и по нищо не прилича на онези декоративни розички, красиви, но не дишащи. Малина..., на малина ухае.
За теб са, прекрасна и много се радвам, че ти харесват.
В това кафене обичахме да идваме почти всеки обяд. Имаше розова градина, ухаеше и на липи, а от фасадата на сградата, огромните пана с мозайка блестяха фантастично на фона на малката калдъръмена уличка и всичко това отпускаше и създаваше приятно настроение. Поръчвахме си капучино, хапвахме различни сандвичи или пица, говорехме си за европейските класици, за нови книги и отивахме в библиотеката на университета. Той подготвяше лекциите си за следващия ден, (от лекциите му нямаше отсъстващи) а аз се ровех и четях всичко, което ми попаднеше за любимите ми писатели.
Прибирах се през късния следобед.
Allegrialis
Из "Да се завърнеш"
Photo: Polina Deliradeva
Из серията "Градински ухания"
Кафе с приятели не пия. Отдавна, от ученическите ми години не съм пила кафе сутрин с приятелки, колеги или познати. Става въпрос за истинско натурално кафе, не за различните му варианти и овкусявания.
Кафената церемония съм си запазила само за мен и е толкова неповторима, че не може да се сравни дори с вкусен обяд с колеги или вечеря на свещи с любимия мъж.
***
– Погледни я, cara mia, виж какво съвършенство. Ето това е ръката на природата и нищо не може да го постигне. Тази тъмно.червената е градинска, отгледана е с много грижи, ухае много приятно... Помириши, виж багрите, не прилича ли на фино кадифе?
Взех в ръце прекрасната уханна роза и с цялото си тяло усетих изумителния аромат... на малини. Казах му го.
– Но, това е точно така и много добре изразено. Харесвам сравнението ти, а винаги съм се чудел тези великолепни градински рози на какво ми ухаят, първосигнално си казваш - ето истинския аромат на роза, не е сладникав и по нищо не прилича на онези декоративни розички, красиви, но не дишащи. Малина..., на малина ухае.
За теб са, прекрасна и много се радвам, че ти харесват.
В това кафене обичахме да идваме почти всеки обяд. Имаше розова градина, ухаеше и на липи, а от фасадата на сградата, огромните пана с мозайка блестяха фантастично на фона на малката калдъръмена уличка и всичко това отпускаше и създаваше приятно настроение. Поръчвахме си капучино, хапвахме различни сандвичи или пица, говорехме си за европейските класици, за нови книги и отивахме в библиотеката на университета. Той подготвяше лекциите си за следващия ден, (от лекциите му нямаше отсъстващи) а аз се ровех и четях всичко, което ми попаднеше за любимите ми писатели.
Прибирах се през късния следобед.
Allegrialis
Из "Да се завърнеш"
Photo: Polina Deliradeva
Из серията "Градински ухания"
неделя, 13 май 2018 г.
Да се завърнеш
Останах поразена от злобните нотки в гласа на момичето и ми се прииска да извикам, да изкрещя, че човек не може да мрази толкова силно, че тази омраза е разяждаща и поразяваща не само външния вид на хората, способни на тези чувства, но и разболява душата, а на по-късен етап умъртвява и онези жизненоважни органи, благодарение на които живеем.
Но, не можех да го направя, защото възпитанието, което имах не ми позволяваше това и само можех с ледено студен поглед да покажа на това същество, колко много греши и че онова приятелство, което е имала с Ела завинаги е загубено.
Гледах я и се чудех, как в последно време около мен се навъртат такива клонирани муцуни с перманентен грим - дебели вежди, устни с преливаща хиалуронова киселина, със силиконови гърди, изкуствени кичури и нищо истинско, нагли и злобни не само към света, но и към себе си, лицемерни и фалшиви.
Доповръща ми се.
Станах, платих сметката и се запътих към тоалетната. Кафенето беше пълно и се почувствах като в огромен термитник, въздухът не ми достигаше. Шепа вода на лицето, бегъл поглед в огледалото и излязох сред зеленината и свежестта на огромния парк. Е, тук се дишаше.
Вървях бавно и се наслаждавах на красотата около мен, разминавах се с усмихнати дечица, с възрастни хора, излезли на следобедна разходка и упорито се стараех да не мисля за случилото се в ранното утро...
Allegrialis
Из "Да се завърнеш"
Photo: Pinterest
Но, не можех да го направя, защото възпитанието, което имах не ми позволяваше това и само можех с ледено студен поглед да покажа на това същество, колко много греши и че онова приятелство, което е имала с Ела завинаги е загубено.
Гледах я и се чудех, как в последно време около мен се навъртат такива клонирани муцуни с перманентен грим - дебели вежди, устни с преливаща хиалуронова киселина, със силиконови гърди, изкуствени кичури и нищо истинско, нагли и злобни не само към света, но и към себе си, лицемерни и фалшиви.
Доповръща ми се.
Станах, платих сметката и се запътих към тоалетната. Кафенето беше пълно и се почувствах като в огромен термитник, въздухът не ми достигаше. Шепа вода на лицето, бегъл поглед в огледалото и излязох сред зеленината и свежестта на огромния парк. Е, тук се дишаше.
Вървях бавно и се наслаждавах на красотата около мен, разминавах се с усмихнати дечица, с възрастни хора, излезли на следобедна разходка и упорито се стараех да не мисля за случилото се в ранното утро...
Allegrialis
Из "Да се завърнеш"
Photo: Pinterest
сряда, 9 май 2018 г.
понеделник, 7 май 2018 г.
Красотата и интелигентността на жената не е във фалшивите мигли, силикона в устните и гърдите, измислените каузи, "умните" цитати в социалните мрежи, а всичко онова, което индивидуално подчертава нейното различие - стилна елегантност, естественост и умело подбран грим, реална ангажираност в различни социални дейности.
Allegrialis
Абонамент за:
Публикации (Atom)