Не се обръщай,
когато си тръгваш.
Не се вглеждай
с фалшива тъга
във очите ми.
В тях няма да откриеш
"нещото",
което стопляше нежно
всеки
твой поглед.
Теменужените ми очи
ще те изпратят,
както подобава
за раздяла -
без огънче,
без пламъче,
без капка топлина,
без оня блясък,
за който казваше,
че слънцето
забравя да свети,
когато го видиш.
Не се обръщай,
когато си тръгваш.
Моят поглед
е вече
за друг.
Allegrialis

Твоята роза
заспива
вечер
заедно с мен
и всеки ден,
когато се будя
без теб,
рано сутрин,
най-красивото
цвете
ми казва
"Здравей".
Не ми е самотно...
и вдъхвам
живота
капризен
и странен.
Allegrialis

Photo: Daniel Chobanov
https://www.facebook.com/DanielChobanovPhotos/

Очите ти
са моите огледала.
Те са чисти
и добри.
Най-искрени и честни
от всички други огледала.
Знам, че образът
оглеждан в тях
е истински без фалш,
без грим.
Само те умеят
да показват
най-истинското в мен.
Очите ти
са моите огледала.
В тях вглеждам се
и се оглеждам,
когато нещо
ми се губи,
или мисля,
че греша.
Очите ти -
най-чистите огледала.
Allegrialis

Не поглеждай назад.
Там
всичко е свършило.
С добрите спомени
душата се лекува.
А другите?
И  те остават в миналото,
но само за урок
ни служат.
Не поглеждай назад.
Там
всичко е минало.
Всичко истинско
е в настоящето
и бъдещето
Миналото остави
на хората, живеещи
със спомени.
Не поглеждай назад.
На хората без мечти -
миналото остави.

Обичам дъжда.
Силният, проливният.
Завършва на балончета в земята,
капките летят по стъклата.
И другият обичам -
спокоен, лек.
А капките танцуват
танца на цветята.
И изливат се безспир -
вълшебна музика струи.
Обичам дъжда.

Дървото самотно,
скрило с клони жаркото слънце
в онзи летен ден
ни даде подслон.
И свила гнездо птица
с песен омайна дари ни.
Идвахме често,
а то ни посрещаше с все
по-хладна сянка
с все по-големи клони
и нови птици.
Днес си при него
самотен.
Тъгата изчезва
от очите ти сини,
и протягаш ръце
да се ровиш в косите ми,
а нежен ветрец
виждаш как
 превръща ме
в дух.
Ефирна край теб
преминавам,
 дървото прегръщам,
теб милвам,
и знам, че усещаше полъх.
Дървото самотно
остана след теб,
замлъкна и птичата песен,
а ти си тръгна
по-лек от глухарче.
Allegrialis

Не съдя хората и
никого не укорявам
за постъпки -
личен избор са.
Животът дал ни е
това право.
А коя към аз,
че да го правя?
Когато и себе си
дори не съдя.
Човек обикновен съм,
грешен
като всички други.
Лесно е да съдиш
и все морални се извъдихме
с принципи и норми,
с идеали се обстрелваме.
Все някой ги натрапва.
А той, горкият лицемер
в окото свое сламката
не вижда.
Не съдя другите.
Не питам.
Не разпитвам.
Не задавам излишни въпроси....
Къде?
Кога?
Защо?
С кого?
И ... как?
И... още...
Не съдя никого

и себе си не съдя.
Само се усмихвам
огорчено
и ми е студено.
Allegrialis

Теменужените ми очи
те търсят
и спират поглед върху този,
или...
онзи,
който има твоя ръст
висок,
и после
преминават през
неговия поглед
разочаровани,
че са
сбъркали,
че сме се разминали
във хаоса
от забързани нанякъде
хора.
Теменужените ми очи
тъгуват
и се скриват
в розова градина.
Allegrialis

Не ме наказвай с мълчание.
Дните минават
и в прах се превръщат.
Самота.
Свобода.
После -
обратно.
Двете съжителстват мирно.
Близки
и чужди.
Нашите срещи
са в спомен заключен.
Не ме наказвай с мълчание.
Allegrialis

Той не знае думи красиви.
Или... просто
не си пада по тях.
Не знае
и кой е модерният цвят на сезона.
Обува си старите кецки,
когато играе на футбол в квартала
и се мръщи,
когато трябва да спазва
строг протокол.
Но, той знае цвета на очите ми
и коя е книгата,
която обичам.
Той знае как да обича
без да задава досадни телефонни
въпроси,
или да праща есемеси през час -
"Къде си, с кого си?"...
Знае, че не заспивам вечер
без да видя очите му.
Той знае как се обича
без да ревнува.
Той знае
 как да обича.
Allegrialis

Не споделям със всеки
за какво ме боли
и колко силно тъгувам
през някои дни.
Споделям, когато
и с мене споделят
тревоги и болки,
усмивки и щастие.
Не вярвам на всички
красиво изречени думи.
Вярвам в мигове
по-силни от всякакви
нежни послания.
Не изграждам мостове
над сухи реки и
пясъчни кули
и не търся утъпкани пътища.
Търся усмихнати -
искрени хора,
и знам, че животът красив е,
и всеки иска
добро да се случва.
Allegrialis

Уморих се
да препускам като луда
в сънища.
Моите.
Твоите.
Да те срещам за миг,
да открадна секунди,
и дори да са цветни,
изпълнени
с нежно ухание,
на мен ми е тъмно
да идвам
без да ме каниш.
Уморих се
от бълбукащи
цветни илюзии.
Уморих се
от толкова сънища.
И чакам
до утрото.
До беснотията
на новия ден.
Да те срещна
да усетя
твоята нежност.
За друга любов
сънищна
ми е късно...
Allegrialis