Колко пъти някои от нас, когато минават покрай тях - хората, ограбени от живота, извръщаме глава от съжаление, или се молим това да не ни се случи.
Колко пъти някои от нас, когато минават покрай тях им се усмихват, или подават приятелска ръка?
Колко пъти някои от нас, когато животът ни среща с тях им подават ръка за помощ?
Колко от нас се правят, че не ги виждат?
Колко от нас се интересуват от живота им? Истински, не просто от нездраво любопитство?
Задаваме ли си въпроса, как се справят с трудностите?
Те - ограбените от живота.
Те - загубили частици от себе си, някои от тях изоставени от хора, държава...
Те - наричани с ужасната дума ИНВАЛИД.
Те не искат съжалението ни.
Те, в голямата си част не искат и помощта ни.
Те не просят жал.
Те не просят съчувствие.
Те ОЧАКВАТ милосърдието ни.
Преди няколко дни един приятел, който живее извън България ми разказваше за помощта, която оказва на свой приятел - такъв човек от онези ограбените от живота, и не изтъкваше това, което прави за него, а просто споделяше трудностите, през които преминава онзи човек.
Признавам си, първоначално съвсем провокативно го заразпитвах за подробности, не защото не вярвах на приятеля му, не защото допусках, че е възможно да го лъже и злоупотребява с добрината му, а защото се питах, нима е възможно да е зарязан от държавата, или не се възползва от правата си, или просто не е и чувал за някои закони, създадени специално за грижа на хората с физически проблеми.
Не!
По някое време се засрамих от себе си, че прекалих с въпросите.
Отсрещната страна ми разказваше, а аз все повече онемявах. Беше ми трудно да повярвам, че човек с тежки здравословни проблеми, обездвижен понякога напълно, (едва, след поставяне на инжекция се раздвижва без болка) е квалифициран от една лекарска комисия като "инвалид" с 93% без чужда помощ!
Трудно ми е да повярвам, че е възможно лекари да стоят зад това РЕШЕНИЕ!
Трудно ми е да повярвам, че така категоризират хората!
Трудно ми е да повярвам, че НЯКОИ лекари са решили, че този човек с 93% увреждания е възможно да се облича сам, да се храни, да извършва елементарни физически движения - разходки, и др. и то БЕЗ ЧУЖДА ПОМОЩ!
Нека не гледаме просто отстрани.
Нека всеки, кой както и с каквото може да ПОМАГА!
Защото, те са скромни хора и по нищо не се различават от нас.
Просто са ограбени от живота, и в един момент от нашия и на нас може да ни се случи!
Нека се опитаме да ги разберем!
Allegrialis
