Много любимо стихотворение...
Цигански пътища в края на лятото,
дълго ще водят очите ти.
Слънце и вятър сменят местата си,
и се усмихват на фотолюбители.
Смахнати чайки луди по залеза
някого викат неистово.
Детски лица ала пясъчни замъци
вярват и молят за нещо измислено.
Морските вълци, слънчеви старчета
бавно разказват кого са обичали.
Тайно в очите им, голи се мяркат
родени от пяната руси момичета.
Още хиляди ноти и хиляди думи,
горещите плажове тихо ще скрият
посветени на толкова, просто безумие
този свят е жена,
и морето е нейна стихия.
Този свят е жена
Мартин Карбовски
Няма коментари:
Публикуване на коментар