Нямате ли прегръдката на дървото, не можете да се прегръщате истински.
Толкова чиста и истинска. При другите прегръдки, всеки се вслушва в ритъма на другия и очаква нещо...
А то те обгръща с топлина, пропуска земната магия и усещаш ритъма на живота. Истинският.
Дървото е лято сега, и е толкова нежно , и е топло- пречистващо.
Обичам да лежа под клоните му след прегръдка... и да гледам с поглед замечтан- памуково небе...
Няма коментари:
Публикуване на коментар