Inspiration & mood - the diary

Винаги започвай с това, че човекът е много добър. Всички хора са родени, за да правят добро, но животът ги пречупва ако са слаби, и ги коригира, ако са умни и честно си признават собствените недостатъци.

Не е нормално най-напред да мислиш лошо за човека, а  година или две по-късно да промениш мнението си. Да приемеш, че човек е добър е най-лесното.

Най-лошото е да си жесток до безкомпромисност към другите. Нормално е, човек да дава шанс на себе си, на човекът до себе си, на хората като цяло.

Не е нормално да изповядваш ценности като право на свобода и лично пространство, на честност и доверие, а собствените ти действия и постъпки да се припокриват до авторитарност, ревност и дежурно несъгласие.... Ако уважаваш действията и постъпките, мислите и чувствата на другия до теб, ако проявяваш човешкото желание на вникнеш в тях, да откриеш смисълът и причината, това, което говори и върши ти припокриваш своето и неговото понятие за лична свобода. Не може да цениш другия, а да се колебаеш и да си несигурен...