Събуди ме невероятно нежен, но силен аромат на рози.
Вчера ми ги подари една баба, селска баба. Много мила,
добричка, и... хмм ухаеща на чубрица, треви и мляко.
Тя е от селото на дядо ми. Почти съседка – живее през яколко
къщи до неговата вила. Има си кравичка и кокошки. Боледува от нейните си
старчески болести – краката я болят, кръвното и се вдига, и понякога и нося от
нейните лекарства. Никога не и взимам пари. Това е толкова дребно. Тя все ми
дава разни неща – плодове от градината, домашно мляко, често пъти сирене и от най-вкусното домашно масло, което някога
съм яла. Тя сама го прави. По-ароматно и вкусно е от сметаната, която обожавам.
Последният път, когато идвах така ме зареди, че имам още
сирене поне за месец време. Отказах и този път. А тя взе, че ми набра от
градината домати и чушки и... прекрасните рози. Тъмночервени, бяли и някакви
розово-оранжеви, с много силен аромат.
Получавала съм много рози, но градинските на баба Митка „пребориха”
и аромата на любимия Guerlain.
Много се зарадвах. Тръгвайки си, бабата ме попита:
-
А сега ми кажи, като идат избори през есента, за кой да
гласувам, баба?
-
Ти какво мислиш? – я питам на свой ред.
-
Миии, той, дядо ти вика...
Прекъсвам я.Знам дядо ми какво и за кого „вика”, познавам
добре политическите му пристрастия, и ако други успява, то мен не може да ме
спечели за „каузата”. А тя е – непременно да гласувам.
Тръгвам и казвам:
-
Аз не гласувам, бабо Митке.
Отварям вратата на колата и чувам отново гласът й:
-
Абе, тооо не е моя работа, ама може ли да те питам
нещо? Пък ти не се обиждай, де?
Усмихвам се :
-
Нищо, питай!
-
Кога ще видим, момчето ти, мило? Все самичко идваш. Не
се сърди на любопитството ми – допълва.
-
Когато се влюбя, бабо!
И... розите ми се усмихнаха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар