понеделник, 12 януари 2015 г.

Ти ме повика, Живот!

Обичам да се ровя в библиотеката на родителите ми.
Преди дни, в една от книгите открих красива картичка до мама с един невероятен текст - стихотворението на Михаил Белчев.
Признавам си, малко познавам поезията му, но стихотворението му много ми хареса и стана любимо!

Тихо шепна на вятъра,
тихо шепна на слънцето,
твоето име ЖИВОТ.

Тихо тръгвам по пясъка,
тихо крия следите ти
в своето тяло, ЖИВОТ.

Тихо слизам при хората.
Тихо влизам в прозорците,
в твоите нощи, ЖИВОТ.

Тихо пия водата ти,
тихо лягам в земята ти,
Ти ме повика, ЖИВОТ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар