Прошката

Днешният ден е различен за мен, и в него, аз няма да искам прошка от никого, нито ще давам.
ЗАЩОТО -
прошката не е дата в календара, да "целунеш ръка" и поискаш да ти простят за евентуално нанесена обида през годината.
Не е лицемерно произнесени думи "Прости ми" и "Простено да ти е".
Прошката не е ритуал.
Да си мислиш, че цениш традицията, или спазваш обичая, прощаваш в стил "традиция", ритуално се превръщаш в сляп подражател.
ЗА МЕН, прошката е -
Болка, преживяване и мъка. Лична.
Тя е обич. Душа, сърце и ум.
Прошката е миг. Пеперуден.
Тя е истинска и удовлетворяваща, когато се иска и получава искрено при определена ситуация, в определен момент, и пропуснеш ли това, опрощаването губи смисъла си.
Знам, че изпълнявайки някои обичаи, отразяваме нравствените си добродетели, желания и надежди, и на мен, те са ми давали в определени моменти и празници именно усещането за принадлежност към  Родината, рода и семейството ми.
 Уважавам и почитам традициите, празниците и обичаите. С тях по един своеобразен начин, винаги съм свързвала миналото и настоящето.
Днешният ден е различен.
Дали днес ще спазите обичая "хамкане" или "ласкане" с халва, сварено и обелено яйце, или въглен е ваше право и желание.
Дали ще дадете искрено или фалшиво-лицемерно прошката си, или ще получите за ваше успокоение такава, важно е да сте доволни и да сте в мир и спокойствие с околните и себе си!