"Аааа, Вие ли сте внучката?" Грубият глас почти ме стресна. Никак не се покриваше с външността на русокосото създание, което изпълни рецептата и ми подаде лекарствата.
"Не съм внучката. Въобще не познавам тази жена. Има ли значение?" . Гласът ми трепереше от жал към жената, с която се бях запознала само преди петнайсетина минути.
Тя излезе от аптеката.
"Ето, започнаха да просят и с рецепти. Срам нямат" ме догони друг глас. Обърнах се и видях другата аптекарка. Беше по-възрастна от русата си колежка с грубия мъжки глас. Върнах се.
Изгледах я и казах: "Жената в никакъв случай не е просяк."
Тя - "Вие, моето момиче сте много благородна. Това е хубаво, ама, то ако почнете така да купувате лекарствата на закъсали, как ша я карате... Хахахаха старите имат пари, ама ги крият в дюшеци, къде ли не, а реват, че нямат пари, все пенсиите им били ниски."
Изгледах я. "Не съм Вашето момиче, уважаема госпожо. Бъдете по-състрадателна. Работите с болни хора, нали?" и излязох, защото жената ме чакаше.
Подадох торбичката с лекарства и една моя визитка. Казах и да ме търси, ако има нужда от нещо. Изведнъж, тя заплака, започна да рови в чантата си и извади една кърпичка. Разви я и ми подаде... златна халка.
Една буца заседна в гърлото ми. Задушавах се. И съвсем безмълвно заплаках. Не виждах нищо, сълзите ми се стичаха, усещах лицето си пламнало в огън..."Моля Ви, не го правете. Вземете си пръстена"- промълвих и не помръдвах... Тя стисна ръцете ми, взе си пръстена, целуна ме и си тръгна.
В главата ми нахлуха спомени от едно лято.
Бях на 13 години.
Майка ми беше открила вече първия си магазин за парфюмерия и козметика. Обичах да стоя в него и да подреждам - разрешаваше ми да го правя под непрекъснатия и поглед в началото, а после ми се доверяваше напълно и започна да ме оставя и сама, докато с продавачката отиваха да изпият по едно кафе наблизо.
Един ден, влезе една баба, подаде ми рецепта с думите - "Дай ми чедо пари да си купя лекарствата.". Разгледах рецептата - срещу всеки медикамент - аптекарката беше написала с химикал цената, накрая и общата сума. (Майка ми често даваше пари на закъсали хора, и без притеснение извадих от касата пари и ги дадох. Казваше ми, че има много, много бедни хора (не, че ние бяхме богати) и когато човек има възможност трябва да помага. Така се прави добро.) Написах на едно листче - "дадена сума за рецепта на една баба"и пъхнах листчето в касата. Сумата беше почти колкото половината ни месечен наем на магазина...
Забравих за случката.
Баща ми мина и ме взе с колата, а майка ми остана в магазина. След два часа се прибра и ни разказа странна история.
Точно преди да си тръгне, влязла една баба и поискала пари за лекарства. Подала рецептата. Отворила майка ми касата и изведнъж видяла бележката с моя почерк. Сумата в нея била същата като в рецептата. Изумена, погледнала бабата и казала " Повече не искам да Ви виждам тук. Как не Ви е срам?". Бабата веднага, без дори да се извини излязла от магазина.
Продавачката била онемяла...
На въпроса ми "Мамо, защо тази жена постъпи така?" не получих отговор...
Майка ми плачеше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар