- Ако ти сам си простиш, простено да ти е. - отговорих му и си тръгнах.
А той умираше. Сам. Изоставен от всички - семейство, роднини, приятели.
-------
Някой учил ли ни е кога, защо и как се иска прошка? Какво е прошката? Просиш ненавременно извинение от някого, или успокояваш съвестта си? Нека не бъркаме този "велик", "божествен" акт с обикновеното извинение...
-------
Старое место. Неописуемо. С часове се разхождахме, чак забравяхме да ядем... Накрая си хапвахме варен кренвирш с горчица и малко сварена червена ряпа. Вкусно си примлясквахме без да се притесняваме особено от околните, после отново се разхождахме из църкви, катедрали, музеи... арт галерии. Спомен от там са ми двата сребърни пръстена. През това време жена му яздеше любимия си кон, или играеше футбол със синовете им. И не и пукаше дали е облечен с лилаво сако или е излязъл без да се обръсне. Той беше моят гид, докато им гостувах почти цял месец.
Двамата бяхме странна двойка. Постоянно ни оглеждаха...
Из "Преживяно с Але" 2016,
Аllegrialis
снимка: Pinterest
Няма коментари:
Публикуване на коментар