да препускам като луда
в сънища.
Моите.
Твоите.
Да те срещам за миг,
да открадна секунди,
и дори да са цветни,
изпълнени
с нежно ухание,
на мен ми е тъмно
да идвам
без да ме каниш.
Уморих се
от бълбукащи
цветни илюзии.
Уморих се
от толкова сънища.
И чакам
до утрото.
До беснотията
на новия ден.
Да те срещна
да усетя
твоята нежност.
За друга любов
сънищна
ми е късно...
Allegrialis
Няма коментари:
Публикуване на коментар