Не позна в него високото момче, което непрекъснато я пренебрегваше и отказваше да я приобщи към детските игри с останалите си приятелчета. За нея това високо момче беше един надменен хлапак, горделивко и голям самохвалко. Правеше се на Супермен. Останалите деца около него му подражаваха.
Спомени от детството. Нахлуваха и сякаш се размазваха с действителността. Срещу нея стоеше висок и хубав мъж, който излъчваше позитивност и струеше толкова заразяваща енергия...
Той.
Той разбираше отказите ѝ, и всеки път се надяваше, че жената, която обича с цялото си същество ще приеме пръстена - символа на безграничната му любов.
И той не харесваше думата "връзка". А отношенията им бяха уж делови, уж приятелски, уж... много близки. Обичаше я. Никога досега не се беше обвързвал сериозно, обикновено отношенията му с другите жени бяха повърхностни, сред масата от момичета, около него преобладаваха и красиви и умни, но не се впечатляваше особено. Обикновено за месец-два отношенията му приключваха.
Тя беше различна.
Никога не го отчая упорството ѝ, нежеланието ѝ да се "обвърже" официално с него, но той вярваше, че тя има чувства и те съвсем не са обикновени, затова и безропотно приемаше нейните решения и откази.
Не му пукаше какво си мислят за него родителите им, приятелите им, познатите им.
Първият пръстен беше публично категорично отхвърлен.
Забавна му беше реакцията на хората, станали свидетели на отхвърлянето, но в тъгата си, той я разбираше, знаеше, че не е готова, че злепоставяйки я постъпи некоректно, и нея и себе си постави на "масата" на хорското мнение. Избра неподходящ момент - партито за посрещане на Новата година.
Тогава, прибирайки се тъжен му идваше да захвърли в морето пръстена, но го постави обратно в кутийката и скри възможно най-далеч от погледа си - зад една от лавиците с книги в библиотеката си.
Не искаше никога да го види.
Чувствата му заспаха.
Засънуваха есен...
Листопад.
Втори пръстен в бъдещето...
"Андро"
Allegrialis
Photo: Pinterest
Няма коментари:
Публикуване на коментар