И знам, че не ти се иска да го правиш, но... признай си, че понякога се случва.
Защото любопитството ти към мен е по-голямо от отношението ти, нали?
Не знам какво очакваш да прочетеш.
Не знам какво искаш да четеш тук.
Ако някога ти е минавала мисъл, че е възможно да се припознаеш в някои редове тук, то категорично искам да ти кажа, че е напълно погрешно дори да допускаш това.
В областта на фантастиката е!
За мен ти отдавна престана да съществуваш.
Ако се сещам днес за теб, то е... просто, защото знаеш какво се случва в това пространство. Никой не може да избяга от анонимността, нали?
А това ти го знаеш с категоричност, защото имаш опит в клонирането, но някак си ти харесва да подценяваш интелигентността у другите.
За себе си няма да прочетеш и дума.
Когато се сблъскат две различни ценностни системи - това се случва. Възпитанието, средата и интелектът си казват думата винаги в подобни ситуации.
Когато да правиш добро на другите, да се раздаваш и помагаш безкористно според теб е... изкупуване на някакъв грях, не можеш да искаш да си разбран и оценен от човек като мен.
От тук идва и сблъсъкът.
И колкото и да ти се иска да се изкараш жертва на манипулативност, не ти стига смелостта пред себе си да признаеш, че ти не си по-различен като поведение от голямата маса, но, че има и други образовани ( завършили елитни университети в чужди страни) и интелигентни, че не си единственият цар на мнението за непогрешимост.
Не мисли, че си важен. За себе си - сигурно. Като всеки човек.
Тук няма да откриеш себе си.
За мен ти си един изтрит файл.
Allegrialis
Photo: Pinterest
Няма коментари:
Публикуване на коментар