И сега е така, въпреки, че през последните дни усещам приятна умора и сякаш очите ми, сърцето и душата ми се молят за малко повече сън. Наспивам се. И все си ставам рано.
Преди време си мечтаех денонощието да е поне от 36 часа, за да ми стига за всичко. Не, не, че времето не ми е достигало... при правилно разпределение ми е стигало за всичко, което поискам да правя. Просто живеех на по-високи... обороти.
Днес ми се иска да си е 24 часа и перфектно се вписвам в тях. Стига ми за всичко.
Но, отново не обичам да спя.
Обичам ранното ставане. Джогингът. Обичам гледката от терасата на кухнята ми, аромата на кафето и палачинките с боровинков конфитюр.
Обичам есента и мириса на листата.
Обичам любимия мъж, който ми носи малкото гладно бебче и Ви оставям...
С пожелание за хубава, слънчева, есенна седмица!
Allegrialis
Photo: Tumblr
Няма коментари:
Публикуване на коментар