Inspiration & mood - the diary

Той се вгледа в лицето ѝ. Не я разбираше. Защо плачеше в момента? Какви лицемерни сълзи! Само жените са способни на това. Тя сама поиска да си тръгне. От месеци, той усещаше, че връзката им не върви, правеше някакви опити за разговор с нея, защото си мислеше, че може той да е причината, но тя упорито отхвърляше всякакво разискване за някакви проблеми и всичко си вървеше по старому. Да, ама не! С времето все по-често водеха безсмислени спорове, които преминаваха в караници и след това с дни не си продумваха и дума. Разминаваха се без да се погледнат. Сутрин тя излизаше бързо, недопила кафето си, а той се бавеше нарочно в банята. Раздялата им беше неизбежна. Не връхлетя като ураган, а беше като очаквано, необходимо бедствие. И двамата я очакваха и сякаш огромен товар се смъкна от плещите им. Една сутрин, тя събра багажа си, а той мълчаливо я гледаше. Искаше му се да я прегърне, да вдиша мириса на косите, които толкова обичаше, да зарови ръцете си в тях и да чуе тихия и нежен глас. Знаеше, че това е краят и всичко останало би било лицемерие...
Allegrialis
"Детелина за щастие"

Photo: Polina Deliradeva