причината да съм жив,
причината да се усмихвам,
наистина ми липсва.
Рисувам образа му с горещите сълзи.
Не мога да го залича от сърцето си.
Колкото и да искам,
колкото и да се надявам, не мога да спра да го жадувам.
Ще захвърля всичко.
Дори сърцето, което още помни.
Теб, когото така болезнено обичам още.
Достатъчно ми е горчиво да поплача сам,
дори и слънцето бих погълнал.
Защото само ти за мен си любовта,
а с липсата й не мога да се примиря.
Ще забравя всичко.
Теб, когото така болезнено обичам още.
"Да погълнеш слънцето."
