Стъпките ѝ потъваха в мокрия пясък. Вълните прииждаха бавно, солената пяна обгръщаше нежно нозете ѝ. Вдигнала поглед към слънцето, бавно вдишваше и издишваше, наслаждавайки се на последните топли дни, и спускаше поглед надолу замислена над снощния разговор.
Морето беше спокойно, както и мислите ѝ.
 Загадъчен беше мъжът, с когото снощи се запозна - доведе го Мел. Сред шума на музиката и радостната глъч  на хората около нея, размениха си по няколко изречения, после оставиха голямата компания и тримата слязоха в бара. Беше тихо, спокойно - само две-три маси бяха заети и на фона на запалени свещи и барокова обстановка можеха да се "чуят".
"В края на лятото"
Allegrialis

Photo: http://www.housebeautiful.com/shopping/home-accessories/g4715/best-fall-candles/

Онази любов
е скрила в очите си
само тъга.
Огньове
горят
и изгарят
в душата -
само пепел
остава...
както морето
измива
следите
от стъпки
по мокрия пясък
и скрива
всичко
от нас.
Allegrialis
Photo: Pinterest

На свечеряване
очите ти
са диви залези
в лилаво-синьо,
ръцете ти -
лунни прегръдки,
а устните -
топъл
морски
пясък...
потъвам
във тях.
Allegrialis
Photo: Jarrod Castaing