" Любовта отдавна не е това, което беше"... казваш

Любовта отдавна не е това, което беше- казваш.
Да..., но любовта е такава, каквато сме ние. Такава, каквато самите ние я създадем, такава, каквато я чувстваме...
Тя зависи от нас, хората. Тя е израз на най-нежните ни чувства. За мен, тя е най-възвишеното чувство, което изпитваме ние, хората. 
Всеки има свой свят, частица от големия. А знаем, че нашият свят е такъв, какъвто ние си го направим. И колкото и да са лоши нещата извън него, ние не можем ей така, просто да махнем с ръка и да се примирим. 
Ти харесваш красотата у другите, а не виждаш своята. Ти харесваш любовта при хората, а не вярваш в своята.  Ето... затова ти е трудно да повярваш в нещо истинско и различно, с което случайно съдбата те среща. Съмняваш се, отхвърляш го, не вярваш... Отиваш си...