понеделник, 4 март 2013 г.

Много любимо стихотворение....

И всяка твоя болка преминава в мен.
И всяка твоя радост ме опива.
И изгревът на твоя слънчев ден
с изгрева на моя ден се слива.

О, преданост, наречена любов...
Преплетени са корени и клони
Ведно са събрани и молба и зов,
и огнени и мрачни небосклони.

О, преданост, наречена любов..
Безкрайна. Без очаквана отплата.
Ако е нужно, с тебе съм готов
да тръгна и да прекося земята.

Ако е нужно, ще загивам с теб.
Ако потрябва- с теб ще се възраждам.
Ще бъда и невинност на дете.
И зрелост с неутолима жажда.

И нека твоят път да е суров.
Пак всеки трепет ще отеква в мене.
Когато сме живи. И нетленни...
О, преданост, наречена любов.

Р. Василев

Няма коментари:

Публикуване на коментар