Много любимо стихотворение....
И всяка твоя болка преминава в мен.
И всяка твоя радост ме опива.
И изгревът на твоя слънчев ден
с изгрева на моя ден се слива.
О, преданост, наречена любов...
Преплетени са корени и клони
Ведно са събрани и молба и зов,
и огнени и мрачни небосклони.
О, преданост, наречена любов..
Безкрайна. Без очаквана отплата.
Ако е нужно, с тебе съм готов
да тръгна и да прекося земята.
Ако е нужно, ще загивам с теб.
Ако потрябва- с теб ще се възраждам.
Ще бъда и невинност на дете.
И зрелост с неутолима жажда.
И нека твоят път да е суров.
Пак всеки трепет ще отеква в мене.
Когато сме живи. И нетленни...
О, преданост, наречена любов.
Р. Василев
Няма коментари:
Публикуване на коментар