Вторник, 18.00 ч.
Тръгваме от аерогарата на път за дома. Делят ни два часа...
Посрещнах Веселина - майката на най-добрия ми приятел. Настанявам я в колата ми заедно с огромните четири куфара и две чанти - торби. Лелее, велико преселение. Кой знае с какво е натъпкала тия куфари?
Пускам си любимия Енрике. Обожавам песните му. След втората песен, Веселина промърморва под нос - " ама, че е сладникав".
Какво пък, мисля си - нормално, не всеки го харесва. Не е и задължително. Ама, че дума... Казвам и любезно, че мога да го сменя с таткото. Онази - "ооо, и той е същата боза".
Боза, друг път... Слушам и двамата Иглесиас - много нежни, темпераментни, романтични. Но, хората сме различни, нямаме еднакви вкусове, и... слава Богу, че е така.
Избирам Вангелис. И тук сбърках. Пускам Шопен... ооо, неее.
Направо я питам, какво иска да слуша... Опулена ме гледа... Сякаш съм гадателка и разчитам по погледи нечии музикални вкусове. И какво, че е майка на Андрей? Да не сме обсъждали музикалните предпочитания на майка му... Чаааак сега се сещам, че почти нищо не зная за нея... В смисъл - какво харесва - какъв стил музика слуша, какви филми гледа, какви книги чете... Зная само, че е адски любопитна и настоятелна в исканията и желанията си, почти нахална и много властна жена. Виждала съм я на събранията ни във фирмата, и един, всъщност два пъти ни е гостувала в Пловдив.
Мълчим. Мисля си за мои неща. Как ми се иска, вече да съм в леглото с любимата книга... толкова съм уморена. А през ума ми минава и мисълта за проблема с италианците и доставката, и как ще се справи със ситуацията Миро. Защо не се обажда...
Изведнъж чувам гласът й... говори ми за някакъв Лео. Мисля си, защо ли ме занимава. Лео това, Лео онова. Лео се качил на рамото й... и така го хранела. Брей, какво пропуснах ... Досрамява ме да питам.
Поглеждам я крадешком. Не изглежда зле за годините си. Облича се стилно, гримира се умерено и винаги е с изряден маникюр. Не харесвам прическата й... и си мисля, че ако я смени би изглеждала поне с пет-шест години по-млада. С тая "кошница" на главата изглежда дори по-стара от 55 годишна дама. Хммм... пита ме нещо за някаква Таня. Трябва да се вслушвам в думите й, защото ще си помисли, че нарочно, обидена заради музиката я пренебрегвам... Пита ме, дали имам нещо на Таня Боева. Ох, тази пък коя е, за Бога.. Не съм я чувала...
Облещи очи и ме пита - "А за Ивана и Преслава чувала ли си"... Чувала съм и още как, Веселина - не ги понасям тия чалгаджийки... но й казвам, че нямам такава музика...
Еее, само ако съм знаела и Лео как им се радвал и дори танцувал, представям ли си? Трудно ми е да си представя "нещото" наречено Лео. Дали не е папагалче? Но, пък да танцува...
Кой е Лео?
Някой друг път ще Ви кажа...
Тръгваме от аерогарата на път за дома. Делят ни два часа...
Посрещнах Веселина - майката на най-добрия ми приятел. Настанявам я в колата ми заедно с огромните четири куфара и две чанти - торби. Лелее, велико преселение. Кой знае с какво е натъпкала тия куфари?
Пускам си любимия Енрике. Обожавам песните му. След втората песен, Веселина промърморва под нос - " ама, че е сладникав".
Какво пък, мисля си - нормално, не всеки го харесва. Не е и задължително. Ама, че дума... Казвам и любезно, че мога да го сменя с таткото. Онази - "ооо, и той е същата боза".
Боза, друг път... Слушам и двамата Иглесиас - много нежни, темпераментни, романтични. Но, хората сме различни, нямаме еднакви вкусове, и... слава Богу, че е така.
Избирам Вангелис. И тук сбърках. Пускам Шопен... ооо, неее.
Направо я питам, какво иска да слуша... Опулена ме гледа... Сякаш съм гадателка и разчитам по погледи нечии музикални вкусове. И какво, че е майка на Андрей? Да не сме обсъждали музикалните предпочитания на майка му... Чаааак сега се сещам, че почти нищо не зная за нея... В смисъл - какво харесва - какъв стил музика слуша, какви филми гледа, какви книги чете... Зная само, че е адски любопитна и настоятелна в исканията и желанията си, почти нахална и много властна жена. Виждала съм я на събранията ни във фирмата, и един, всъщност два пъти ни е гостувала в Пловдив.
Мълчим. Мисля си за мои неща. Как ми се иска, вече да съм в леглото с любимата книга... толкова съм уморена. А през ума ми минава и мисълта за проблема с италианците и доставката, и как ще се справи със ситуацията Миро. Защо не се обажда...
Изведнъж чувам гласът й... говори ми за някакъв Лео. Мисля си, защо ли ме занимава. Лео това, Лео онова. Лео се качил на рамото й... и така го хранела. Брей, какво пропуснах ... Досрамява ме да питам.
Поглеждам я крадешком. Не изглежда зле за годините си. Облича се стилно, гримира се умерено и винаги е с изряден маникюр. Не харесвам прическата й... и си мисля, че ако я смени би изглеждала поне с пет-шест години по-млада. С тая "кошница" на главата изглежда дори по-стара от 55 годишна дама. Хммм... пита ме нещо за някаква Таня. Трябва да се вслушвам в думите й, защото ще си помисли, че нарочно, обидена заради музиката я пренебрегвам... Пита ме, дали имам нещо на Таня Боева. Ох, тази пък коя е, за Бога.. Не съм я чувала...
Облещи очи и ме пита - "А за Ивана и Преслава чувала ли си"... Чувала съм и още как, Веселина - не ги понасям тия чалгаджийки... но й казвам, че нямам такава музика...
Еее, само ако съм знаела и Лео как им се радвал и дори танцувал, представям ли си? Трудно ми е да си представя "нещото" наречено Лео. Дали не е папагалче? Но, пък да танцува...
Кой е Лео?
Някой друг път ще Ви кажа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар