Inspiration & mood - the diary

 Много хора са ми казвали, че магията на любовта е моментна. Ако още със самия поглед нямало химия... нещата не се случвали. И никога приятелство между мъж и жена не преминавало в любов. Това твърдение се смята за непоклатимо.
Не съм привърженик на толкова категорични мисли. Защото винаги има изключения.
Моят живот е едно от тях. Но, мисълта ми е друга.
Един мой познат често при разговор, особено, когато е разочарован от поредната си неуспешна връзка казва, че омразата е женско състояние. Станало му е нещо като навик така обобщаващо да приписва това човешко състояние изключително и само на жените, ръководейки се единствено от личните си преживявания.

Не мога да правя анализ на толкова лични човешки взаимоотношения, още повече, че не познавам жените, с които е бил в една или друга степен близък. Би било елементарно. Но, дори и да ги познавам. Личният живот на когото и да е - е неприкосновен. Затова е личен. 

Възможно е, от мъжка гледна точка нещата да стоят точно така - жените в образа на разярени енергийни вампири жадно смучейки кръвчицата на добрите, хрисими мъже накрая, отегчени от скуката и монотонността на връзката ги зарязват бесни в омразата си. 

Има такива случаи, когато отношенията между двама души стават непоносими. Със сигурност виновни (ако изобщо трябва да се търси вина в някого) са и двамата, защото ако е изгубено доверието, обичта, ако е изчезнала любовта, споделеността, значи нещо се е скъсало в душите и на двамата. Защото, не е възможно, когато единият се отдалечава, става мълчалив, затворен, или обратно - избухлив - другият да затвори очи и да се прави, че нищо не се случва, защото за всичко си има причина. И с времето всичко се задълбочава. Възможно е, ако никога между двамата не е имало истинско приятелство, истинско доверие - чувствата да са загубени "набързо", или се е появил трети. Каквото и да се е случило и двамата, ако съзнават отговорността си към връзката като съюз между чувствата им, всичко се разрешава с разговори, спокойно и премерено, дори дипломатично. И не ми разправяйте, че в любовта няма дипломация. Не става и въпрос за лицемерие, нали? 

И все пак, трябва да призная, че той - моят познат признава, че предпочита омразата пред безразличието, та дори и лицемерието. 

Жените сме по-емоционални натури, по-бързо сваляме маските (понякога ги има и при мъжете) захвърляме лицемерните одежди на приличието и си "показваме рогата".

 Мъжете са по-въздържани, по-спокойни, по-толерантни, което не означава, че не изпитват чувството на омраза. Когато са отхвърлени, когато чувствата им са разбити на пух и прах -  вижте ги тогава. 

Омразата е състояние на незадоволени човешки амбиции, на неудоволетвореност от теб самия, на прекомерна завист и не на последно място - чувство за реваншизъм на слаби характери, на ограничени и повърхностни хора....
Allegrialis

Photo: Tumblr