Прегръдката им стопля и в нея се разтапяш от нежността, която струи със силата на най-ярката звезда.
Тези хора са уникални, защото умеят да губят с усмивка, но никога не загубват вярата в себе си, разчитат на собствените си сили и умения, не са заслепени от егото си, не търсят непременно вниманието на околните и не се чувстват обидени, когато не са оценени достойно.
Те не се интересуват какво мислят за тях другите хора, не само защото не им пука.
Сещам се за думите на герой от един корейски филм: "Мнението на хората е като поле от тръстика. Никой не знае накъде ще се люшне, ако задуха вятър" винаги, когато си спомня за един от тях.
Приятелството им е толкова ценно, че когато си отидат от нас в душата ни е самотно и се чувстваме загубени.
А те?
Те живеят хиляди свободни животи далече от този ненужен им вече объркан и луд свят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар