събота, 9 септември 2017 г.

Не се впечатлявам от хора, загубени в чуждите думи.
Не се впечатлявам от такива, загубени в чуждите фотографирани моменти, текстове всякакви - мисли, цитати, публикации.
Защото,
копирането и публикуването на текстове и снимки без посочен автор се нарича кражба.
Защото освен нарушените морално-етични норми и въпрос на възпитание и култура, е престъпление по Закона за авторското право.

Не се впечатлявам от празни или бедни души, които използвайки грубо, арогантно-нагло чуждите думи, фотографии и лични снимки се опитват да изглеждат оригинали.
Не се впечатлявам от груби копия.
Защото не ми пука за хора, които се опитват да манипулират другите, освен себе си, разбира се.
Жалки и дребни душици, не, не се чувствам зле.
Че... някой си дребен човечец е откраднал думите ми...
Обратното - щях да се чувствам отвратително на тяхно място.

Не се впечатлявам от крадци на думи, дишащи, дебнещи в профилите ми в социалната мрежа, в блога ми...
Защото... думите не им принадлежат!
И... когато някой случайно попаднал в обкръжението ми не се чувства комфортно, по някакъв начин съм притиснала егото му, най-настоятелно го моля да си тръгне.
Защото,
това не е като да вместиш свои думички измежду думите от мисли и цитати на Коелю, които да представиш за свои дълбокомислени, или да оригиналничиш, като се правиш вещ по творчеството на някой голям художник, след бегъл поглед в Гугъл.
Не. Няма как да знаеш, че дори да не харесвам Коелю, съм чела всичките му книги и точно затова не го приемам насериозно. Обратното би  било смешно и комично за моя сметка.
И няма как да знаеш, че другото е част от образованието, което имам, от възпитанието и културата, които съм получила от семейството ми.

А на живо нещата изглеждат различно, нали?
Няма Гугъл... няма откъде да откраднете нещичко, та да се почувствате над другия.
Освен простите житейски правила и норми има и закони.
Не, няма да ставам дребнава заради откраднат цитат от блога ми, нито бях такава заради откраднатите лични снимки и използвани без съгласието ми за реклами, но ако не искате да се
срещаме в съда, знаете, че има и извън съдебни споразумения.

И не! Не става въпрос за едно изречение, една мисъл, една снимка, нито в крайна сметка като резултат от всичко - за пари... Става въпрос за морал, принципи, честност, доверие и смисленост в общуването.
Не се впечатлявам от хора, загубили себе си.
И ако не Ви харесва ник-нейма ми - Allegrialis, когато решите да "вземете" мои публикации от блога, или социалната мрежа -  напишете Сара Владимирова.
Защото... Мария съм.
По рождение.

Сара Владимирова
09.09.2017г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар