вторник, 10 октомври 2017 г.

След срещата в офиса си тръгнах. Влязох за малко в тоалетната и на излизане чух: " Нали младата шефка е тук и виж го оня, сега два-три дена ша е посърнал като мишок".
Върнах се обратно, просто любопитството ми надделя да чуя какво ще последва, още повече, че се отнасяше и до мен репликата.
 Друг глас: " Навремето си пиех кафето с нея. Ама виж сега с кви парцалки модни го раздава, разни коли, а е близка и с баш големия бос..."
 Мълчание...
 Отново първият глас: "Ти не обсъждай хората, глей си работата, да ни те изритат, че оня горе не е много в ред".
Гласът, който ме коментираше ми беше познат.
 Излязох, защото се почувствах неудобно, че подслушвах. Видях момичетата.
 Дааа, позната физиономия.

Навремето...
Преди две години.
Обади ми се една позната (във Фейсбук  се запознахме, а после няколко пъти се виждахме по повод различни каузи и така се опознахме) да помогна на нейна братовчедка да започне работа. Момичето нямало никакви доходи, а след смъртта на родителите си съвсем не издържала, била депресирана, без работа, била добро момиче и просто трябвало да и се помогне. На възраст беше по-малка от мен с две години.
Имах възможност да помогна и уредих среща.
Разглеждах CV-то, поканих я да излезем на терасата на офиса и там да пием кафе, докато разговаряме. Исках да се отпусне, виждах, че е притеснена.
От разговора, който последва разбрах няколко важни неща - че ще може да изпълнява поставените задачи и профилът и отговаря напълно на позицията, която ще заеме. Звъннах на А., предупредих го, че имам човек за позицията. От следващата седмица беше назначена на работа.
Повече не се видяхме. Офисът беше в родния и град, а през времето, когато ходех там по работа не се засичахме.
Та... това беше "навремето", когато си беше пила кафето с мен...
Не исках благодарност, но ме засегна злобата и завистта. "Баш" големия бос беше съдружник на баща ми, и близостта ми с него е различна от това, което имаше предвид. За "парцалките и колите" дори не ми се мислеше.

"Познатата" физиономия ме погледна и каза: Не знаехме, че сте тук. Извинете.
Погледнах я и излязох.
Allegrialis

Няма коментари:

Публикуване на коментар