Изненада я. Отново успешно, за негово удоволствие.Тя не харесваше изненадите. Независимо - какви. Струваха ѝ се безсмислено нахлуване в душата и изкуствено предизвикване на емоции.
Когато взе ръцете ѝ в своите, по топлината на треперещите му и някакси несигурни, изненадващо несигурни пръсти, тя разбра, че нещо необичайно, различно ще се случи. Това не беше обикновена ласка и нежност. Погледна го в очите и потъна в синината им. Не усети движението на едната му ръка. Потънала в мислите си и сякаш предвкусваща нещо пикантно, искаше да забави хода на времето.
Усети някаква тежест в ръката си и после... пръстите ѝ изтръпнаха, изплува от дълбочината на синевата и видя най-красивото, най-прекрасното, най-нежното пръстенче в целият му блясък.
Това беше третият по ред пръстен, който той поставяше буквално в ръцете ѝ, неумолимо искайки я, желаейки я за своя.
Тя знаеше, че "друг път" няма да има...
"Andro"
Allegrialis
Photo: Pinterest/ Raymond Lee Jewellers
Няма коментари:
Публикуване на коментар